Проф. Джон Елис за "Божията частица": Изключително важна е за функционирането на Вселената

„Сякаш се изтощи - предположи проф. Хигс. - Никога не съм го питал за това, защото би бил неучтив въпрос."

Двамата поговорили около час и се получила задушевна приятелска среща.

Макар че подобни идеи витаят в главите и на други учени, само Хигс е достатъчно прозорлив да допусне, че трябва да има такъв тип частица.

Тогава мнозина учени направили подобни на Хигс допускания, но нито един не посочил, че съществува масивна скаларна частица. Освен Хигс. За разлика от много други свои колеги той публикувал сравнително малко научни статии.

„Не съм сигурен за точната дата, трябва да е било в края на 70-те или може би през 1980 г.", уточни проф. Елис. Тогава Хигс изнася лекция на научно събитие в Шотландия. Случайно или не, в онзи момент Питър Хигс се занимавал с осигуряването на напитките, което за страна като Шотландия било от особена важност, шегува се ученият: „Като човек Хигс преди всичко беше изключително скромен. Той не обичаше да се изтъква. Има толкова много носители на Нобелова награда, които наистина ви „забиват" отличието в лицето. Но всичко това изобщо не беше в стила на Питър Хигс. Понякога хората го описват като смирен. Не съм съвсем сигурен, но по-скоро скромен е наистина точната дума и мисля, че беше такъв. На лицето му винаги грееше приятелска усмивка, говореше с мек глас."

„Тази теория обяснява цялото функциониране на Вселената и със сигурност играе ключова роля – отбеляза още проф. Елис. - Знаете, че като цяло еволюцията на Вселената в макромащаб се управлява от уравненията на Алберт Айнщайн." Причината е, че движението на материалните обекти и взаимодействията между небесните тела се подчиняват на законите на Общата теория на относителността. На свой ред функционирането на звездите в най-дълбоката си същност е зависимо от баланса между Общата теория на относителността и слабите взаимодействия, отговорни за радиоактивността, магнитните и ядрените сили. От тази гледна точка всички те съществуват в динамичен баланс.

На въпрос какъв е основният принос на Питър Хигс, проф. Елис казва, че Хигс бозонът се оказва ключова частица: „Без тази теория атомите не биха могли да съществуват и радиоактивността би била толкова значителна сила, колкото е електромагнетизмът. Механизмът на Хигс дава маси на фундаментални частици като електрона и така, ако го нямаше Хигс бозона, нямаше да има маса на електрона и електроните щяха да „бягат". Той всъщност задържа електроните около ядрата, защото, от друга страна, какво държи ядрата заедно? Силните ядрени взаимодействия. Има толкова много различни аспекти на Стандартния модел, които са от съществено значение за съществуването на атомите. Справедливо е да кажа, че без Хигс бозона те нямаше да съществуват."

Проф. Джон Елис е най-цитираният физик в света за всички времена, той е и човекът, въвел термина „Теория на всичко". Елис е член на Кралското общество, Clerk Maxwell професор по теоретична физика в King's College London, носител е на престижните награди „Максуел" и „Пол Дирак".

А те са свръхлюбопитни, защото през 2012 г. в света на науката избухва истинска ядрена бомба. Със зрелищен експеримент Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) откри въпросната Божия частица, прогнозирана от проф. Хигс. Затова днес физиците в цял свят скърбят за този отдаден изследовател, който обърна нагоре с главата науката и показа, че добре подготвените умове, мислещи „извън кутията", могат да правят смели прогнози и един ден те да се сбъднат.

В природата съществуват четири основни сили - гравитация, електромагнетизъм, силно и слабо ядрено взаимодействие. Целта на Стандартния модел е да свърже заедно тези сили, определящи поведението на фундаменталните частици. Той обаче би успял да обедини тези взаимодействия само при една ситуация – ако частиците нямат маса. Това обаче застрашава цялата теория. Тук на помощ идва полето, предложено от Питър Хигс, с което частиците придобиват маса и обяснява защо те имат маса, а фотоните (и глуоните) нямат.

Двамата продължили да поддържат връзка и се видели преди две-три години: „Бях в Единбург, за да участвам в конференция в Центъра за теоретична физика, кръстен на името на Хигс. Отделих си време, за да го посетя в апартамента му. Тогава той не беше много подвижен. Не излизаше навън. Но знаете ли, психически беше добре и доста весел, усмихнат."

За огромния си принос в науката е отличен от кралицата с ордена Commander of the Order of the British Empire. Избран е за член на Лондонското кралско общество през 1985 г. и на Института по физика през 1991 г. и е почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж. На въпрос как се е запознал с Питър Хигс, проф. Елис отговори, че са се срещнали за първи път, когато Хигс изнасял лекции в лятно училище по физика в Шотландия.

На въпрос как може човек преди повече от половин век да направи толкова точни изчисления, които впоследствие да се потвърдят експериментално, Елис казва, че първоначално Питър Хигс не мислел как теорията ще работи в мащаба на Вселената или в космологията: „Той се фокусира върху много специфичен проблем в нашата теория за частиците и взаимодействията. Физиците открай време се опитват да разрешат сравнително технически проблем в квантовата теория на полето. Тип векторни частици, които носят фундаментални взаимодействия. Благодарение на това възникна предположение, че трябва да има някакъв аналогичен механизъм. Но имаше и аргументи, че това е невъзможно. И тогава Питър Хигс се появи и посочи, че в аргумента за невъзможността има вратичка. И след това във втора статия той предложи много специфичен и прост модел, който използва именно нея."

Нещо повече, професорът продължава неуморно да изследва взаимодействията в Големия адронен колайдер и да търси физика извън Стандартния модел. И някой ден, кой знае... може би учените ще стигнат до нещо ново, което ще обедини теорията на Айнщайн с квантовата механика и ще стартира нова революционна ера в технологиите.