„Изложеното обосновава по-висок интензитет на негативните емоции и отражение в неимуществената сфера по отношение на такива личности, а особено, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от професионалната им сфера“, аргументира се съдът.
Прокуратурата е осъдена да плати 20 000 лева обезщетение на бившата съдийка Румяна Ченалова заради незаконните обвинения в престъпления по служба, които ѝ бяха повдигнати във връзка с делата „Белведере“ и „Соло“.
Решението му не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Според съда това е променило както личния живот на Ченалова, така и е рефлектирало върху престижа ѝ, а разследването е повлияло на отношението към нея и от страна на колегите, и на обществото.
Това е решил Софийският апелативен съд (САС) на втора инстанция и е увеличил пет пъти обезщетението на Ченалова, което градският съд беше определил на 4000 лева, показа проверка на „Лекс“.
Въпреки тези аргументи обаче, съставът на САС с председател и докладчик Ралица Димитрова приема, че обезщетението на Ченалова е твърде ниско за вредите, които е понесла.
„Това е значима длъжност, свързана с правосъдието и правовия ред и предпоставя по-голям обществен интерес към наказателното производство. Медийното отразяване, независимо от това дали прокуратурата ще оповестява информация за хода на разследването, е неизбежно. Но именно поради заеманата длъжност и повишения интерес, вредите, които търпи един такъв човешки индивид са в значително по-висока степен“, пише САС.
В исковата си молба Ченалова припомня, че е била наречена „гнила ябълка“ от френския посланик, че шумните коментари по обвинението за „Белведере“ са ѝ повлияли много негативно, колегите ѝ я отбягвали, служители на ДАНС идвали редовно в съда, разпитвали деловодители, а след отстраняването ѝ от длъжност се затворила в себе си и пиела успокоителни. Ченалова се оплаква, че и до момента името ѝ се свързвало с този казус. Негативното отношение на обществото, сривът на репутацията ѝ като съдия и подозрителното и дистанцирано отношение на познати, приятели и колеги променили начина ѝ на живот, увредили психиката ѝ и я лишили от очаквания, планове и надежди. Тя била недоволна и от мотивите, с които делото било прекратено, тъй като не се казвало, че не е извършено престъпление, а че няма достатъчно доказателства. Обвинението за „Соло“ пък допълнително я разстроило, а разследването се проточило.
В решението на втората инстанция се казва, че трябва да бъде отчетен страхът, който бившата съдийка е изпитвала, че може да бъде осъдена, както и това, че е била обвинена в две тежки престъпления. САС изрично подчертава, че Ченалова е била обвинена за извършени престъпления по служба и то именно в качеството ѝ на съдия.
На първа инстанция съдия Стилияна Григорова от градския съд присъди само 4000 лева обезщетение на Ченалова, тъй като описаните от нея проблеми са се дължали не само на това разследване, а са били в резултат и на неприключилото все още тогава друго дело. Освен това съдът отбеляза, че Ченалова е търпяла негативи и от уволнението си от съдебната система, което обаче е резултат от установени и потвърдени от Върховния административен съд нарушения по казуса „Белведере“. Не на последно място градският съд беше посочил, че разследването срещу Ченалова беше прекратено заради липса на достатъчно доказателства, а не поради несъставомерност, например.
Още през 2017 г. разследването по тези случаи срещу Ченалова беше прекратено с мотив, че няма достатъчно доказателства да е извършила престъпление по казуса с „Белведере“, а деянието ѝ по делото „Соло“ беше прието за несъставомерно. Затова и преди две години тя заведе иск срещу прокуратурата само заради тези обвинения, тъй като делото по другите обвинения продължаваше.
Преди две години бившата съдийка заведе иск срещу прокуратурата за 200 000 лева само заради обвиненията по казусите „Беллведере“ и „Соло“. По тях делото срещу Ченалова беше прекратено още през 2017 г., а след това в специализираните съдилища продължи само процесът за длъжностни и документни престъпления, по които в края на миналата година тя беше напълно оправдана. До този развой се стигна, след като Ченалова беше призната за виновна от закрития вече спецсъд само по обвинение за документно престъпление, но то беше прието за маловажен случай, а давността беше изтекла, тъй че и за него не беше наказана.
През 2015 г. съдийката беше обвинена и за това, че след като оправда и пусна от ареста двойния убиец от „Соло“ Илиян Тодоров, е забавила протеста на прокуратурата срещу отменената му мярка за неотклонение до изтичане на крайния срок и той остана на свобода, след което се укри от правосъдието. След това Тодоров беше осъден на доживотен затвор. Едва миналата година той беше задържан в Узбекистан, а преди месец беше върнат в България за изтърпяване на наказанието.
Скандалът около нея започна през 2014 г. именно покрай казуса „Белведере“, когато тогавашният посланик на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан каза, че в съдебната система в България има гнили ябълки, като имаше предвид делото за несъстоятелност, образувано срещу дъщерните фирми на френската компания „Белведере“, по което съдия беше Ченалова и тя беше обвинена в престъпление по служба.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)