Брутният вътрешен продукт на България се очаква да нарасне с 2,2% през настоящата година след повишение с 1,8% през 2023 г., сочат новите макроикономически прогнози на БНБ, публикувани във вторник. Това представлява низходяща ревизия спрямо декемврийската прогноза на БНБ за повишение на БВП с 2,5% през 2024 г.
За ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва допусканото преминаване на приноса на изменението на запасите от силно отрицателен през 2023 г. в неутрален през 2024 г., заложено в новата прогноза на БНБ.
БНБ също така очаква растежът на реалния БВП да се ускори през 2025 г. до 3,3% и след това да се забави до 2,6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции.
В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила, по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока по-висока инфлация спрямо базисния сценарий, отбелязва БНБ.
Негативната динамика на нетния износ пък отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Външното търсене на български стоки и услуги се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г. и да се ускори до 3,3% през 2025 г. и до 3,4% през 2026 г.
Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в краткосрочен хоризонт пък съществуват рискове за по-бавно нарастване на потребителските цени спрямо базисния сценарий, докато в средносрочен план преобладават главно рискове за по-висока от прогнозираната инфлация.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., отбелязва още БНБ., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо новия базисен сценарий предвид продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС, се казва в доклада на централната банка.
Според централната банка, в подкрепа на растежа ще бъде вътрешното търсене, докато нетният износ ще се отрази отрицателно. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление.
Централната банка прогнозира годишната хармонизирана инфлация в България да се забави до 2,3% в края на настоящата година, а средносрочната инфлация да достигне 3%. В края на 2025 г. се очаква инфлацията да се ускори леко до 2,7% и да остане на това ниво в края на 2026 г. В средносрочен план БНБ очаква положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.
В краткосрочен план рисковете в посока по-бавно нарастване на потребителските цени произтичат главно от възможността за по-голямо от очакваното понижение на административно определяните цени, както и от потенциално по-силно и бързо пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се цени на суровините на международните пазари върху крайните потребителски цени в страната.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)