"Това е моят поглед за това как се създава една държава", посочи той за книгата.
"Последно действащият парламент се превръща в предизборен орган. Безсмислено е в една парламентарна държава парламентът дълго време да отсъства, но качеството на политическия живот може да изкористи тази идея."
Когато документите се препрочитат, погледът става различен. Анализът на документите показва, че тези хора са били наясно с всичко, изтъкна проф. Милко Палангурски във връзка с изследователската си работа по книгата.
"Има постоянен сблъсък с контролиращата Руска империя – тя контролира целия процес. Това е невероятен сблъсък. В Учредителното събрание над 15 пъти на нашите първостроители се забранява да правят определени дейности. (…) Дипломатите още на втората седмица започват да пишат – "тук има здраво национално малцинство, което ще направи конституция, но много скоро ще поеме по своя път."
Ние, българите, имаме комплекс, че нашето освобождение е плод на чужди сили и този комплекс ни играе лоша шега, че имаме подарена държавност. Истината обаче е различна. Ролята на нашите политически дейци е много по-голяма, подчерта проф. Палангурски. Според историка става дума за "дългосрочна стратегия, че можем да бъдем само придатък към някоя велика сила и нямаме творчески възможности за самоуправление".
Това мнение изказа пред БНР във връзка с последните конституционни поправки проф. Милко Палангурски, историк от Великотърновския университет, автор на новоизлязлата книга "Съграждането на модерна България – нотабилите, конституцията и князът".
)