Турция се очертава като вторият по големина износител на твърда пшеница в света през стопанската 2023/24 г.

"Този сезон живеехме ден за ден с Турция. Това си остава много политически процес", каза един европейски търговец на твърда пшеница.

Анализаторите очакват още една година на значителен износ, дори ако канадското производство се възстанови, като обемът за 2024/25 г. се очаква отново да надхвърли 1 милион тона.

Вносителите отговориха, като взеха реколта от Турция, Русия и Казахстан, трио, което анализаторът на "Аргъс медия" (Argus Media) Александър Мари вижда като потенциална "Канада на прага на Европа".

Във Франция, редовен доставчик на съседите на ЕС, поройният дъжд може да намали тазгодишната площ с твърда пшеница до новото най-ниско ниво през 21 век.

Кампанията за износ през този сезон беше белязана от несигурност относно това колко ще разрешат властите. Държавната агенция по зърното този месец отмени търг за износ.

Намаляващото отглеждане в централните части на Европа и Северна Африка за потребление на твърда пшеница също може да направи пазара по-зависим от вносните доставки от Турция.

Но някои са предпазливи по отношение на дългосрочната роля на Турция, като се имат предвид нейните държавно управлявани доставки на зърно и собствените ѝ климатични рискове.

По-добрата от очакваното реколта в Турция миналата година остави запасите да преливат след големия внос, направен в отговор на високата инфлация и по-ранната суша.

Сушата обхвана части от Магреб и Южна Европа, което според анализаторите е знак, че зоната става твърде суха дори за култура, която обича сухи и топли условия. Реколтата от зърнени култури в Мароко се очаква да намалее наполовина тази година.

Турската култура се разглежда в Италия като опция с добро качество, въпреки че канадската твърда пшеница остава еталон за много преработватели.

Турските пратки, заедно със значителни потоци от Русия и Казахстан, бяха благодат за вносителите в Италия.

Тъй като Европа сега планира да използва мита, за да изключи зърното от Русия, турската търговия може да стане още по-решаваща.

Тъй като производителите засаждат повече и времето остава благоприятно досега, се очаква турското производство да постави втори пореден рекорд тази година с над 4 милиона тона.

Пробивът на Турция като износител на твърда пшеница спести на любителите на пастата поне година по-високи цени на суровината и страната е напът да остане основен източник на съставката, ценена в средиземноморската кухня, пише Ройтерс, цитирани от БТА.

Атрактивните цени за фермерите, включително близо 30 процента ръст на изкупната цена за държавата през миналата година, както и инвестициите в напояване, увеличиха сеитбата и добивите. Слабостта на лирата по време на икономическа криза също направи турския твърда пшеница по-конкурентоспособна в чужбина.

Вървейки по пътя на това да стана стане вторият по големина износител на твърда пшеница в света през стопанската 2023/24 г., Турция помогна да се запълни недостигът в доставките, причинен от втора суша за три години в най-големия доставчик Канада и притъпи ценовия скок, наблюдаван в началото на сезона.

По-ниските цени на културата, които паднаха с поне една пета, за да се върнат там, където бяха преди паниката от миналото лято заради сушата в Канада, носят облекчение за купувачите. Цените на макароните на дребно в Италия през двата месеца до 25 февруари са намалели с 3,5 на сто на годишна база, в сравнение със 7,4 на сто ръст през 2023 г., каза специалистът по пазарни данни "Нилсен" (Nielsen).

Преди нетен вносител на твърда пшеница, чието смляно брашно се използва за приготвяне на паста, кус-кус и някои видове хляб в средиземноморския регион, Турция изненада пазара, като изнесе около 1,5 милиона метрични тона твърда пшеница досега през 2023/24 сезон, завършващ през юни.

Според Международния съвет по зърното, междуправителствен орган, световните запаси от твърда пшеница все още се прогнозират да достигнат най-ниското си ниво от три десетилетия този сезон. Но доставките от Турция предотвратиха незабавен дефицит и поддържаха твърдото зърно в съответствие със спадащите световни цени на основните зърна.

Това удобно надхвърля годишното вътрешно потребление на страната от до 3 милиона тона. Търсенето от голямата, фокусирана върху износа, индустрия за макаронени изделия беше ограничено от преминаването към използване на по-евтина мека пшеница за ценово съзнателни пазари в Африка и Латинска Америка.