По времето на император Константин Велики християнството получило свобода да се разпространява, а идолопоклонството постепенно отстъпвало. Мнозина християнски епископи получили тогава от централната власт право да развалят идолските капища и на тяхно място да строят църкви, разказва БТА.
Градските власти в Аретусия поискали от епископ Марк средства за възстановяване на капищата. Епископът, вече престарял и дълбоко почитан заради светия си живот, отговорил, че няма пари, но дори да би имал, не би дал нищо за възстановяване на езическата вяра. Това разгневило езичниците, които се чувствали силни заради подкрепата от Юлиан Отстъпник. Епископът бил предаден на тълпа надъхани и разярени езичници. Те пребили светия старец, гаврили се с него. Накрая управителят на града го спасил от ръцете на мъчителите. Светецът починал в мир, в дълбока старост.
След Констанций пък на престола встъпил Юлиан, когото епископ Марк спасил от смърт. Но Юлиан от младини ненавиждал християнската вяра и когато станал император, той веднага обявил, че поддържа езичеството. По всякакъв начин се стремял да унизи и угнети християните. Издал и указ да се възстановят разрушените езически храмове за сметка на християните.
Сред тях бил и епископ Марк от сирийския град Аретусия (днес Ал-Растан, на река Оронт между градовете Хомс и Хама в Сирия). Той живял в III век. Бил свят по живот и усърден в разпространението на истинската вяра. Случило се, че заради дворцови борби искали да убият и князете Гал и Юлиан, но епископ Марк ги спасил, като ги скрил в църквата. Ставали и други вълнения, например наследникът на Константин, Констанций, започнал да покровителства еретиците ариани и преследвал православните християни.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)