Археолозите наблюдават увеличение на зъбните кариеси в скелетни останки, когато хората са започнали да се занимават със зърнопроизводство, но зъбният кариес е станал много по-разпространен през ранния съвременния период, започнал около 1500 г.
Данните от изследването са публикувани в изданието Molecular Biology and Evolution.
Екипът открива и други видове микроби, свързани със заболявания на венците, включително Tannerella forsythia.
Изследователите смятат, че "голямото изобилие" на ДНК на бактерията в корена на един зъб може потенциално да показва също дисбаланс или нарушение в микробната общност в устата.
Изследователите твърдят, че условията в пещерата, която е хладна, суха и алкална, може да са спомогнали за "изключителното запазване" на ДНК на бактериите.
На базата на анализи учените успяват да реконструират геномите - пълен набор от генетичен материал на древните бактерии, отбелязва ДПА.
Смята се, че моларите са принадлежали на човек от бронзовата епоха.
Според тях е "изключително рядко" да се открие стрептококус мутанс в проби от древни зъби, тъй като тази бактерия произвежда киселини, които причиняват кариес, но също така и разгражда ДНК.
В останките от зъби, открити във варовикова пещера в графство Лимерик, Ирландия, изследователите установяват "безпрецедентно количество" ДНК на стрептококус мутанс (Streptococcus mutans) - вид бактерия в човешката уста, която причинява кариеси.
Изследователите са на мнение, че проучването им ще помогне да се разбере как се е развивала хранителния режим на хората през вековете, особено във връзка с консумацията на захар.
Учени откриха доказателства за наличието на бактерии, които причиняват кариес и заболявания на венците, в човешки кътници на 4000 години, съобщава БТА.
Стрептококус мутанс е в състояние да влияе върху захарите от храните, попаднали в зъбите, за да произвежда киселини. Това позволява на тази бактерия да "се развива", като й предимство пред други подобни видове бактерии, допълват изследователите.
Те казват, на базата на ДНК анализ, че двете бактерии са се променили драстично от бронзовата епоха до днес. Според тях любовта на човечеството към захарта през последните години може да е оказала "прекомерно голямо влияние" върху тяхната еволюция.
"Бяхме много изненадани да видим такова голямо количество мутации в този зъб на 4000 години. Това е изключително рядко срещано откритие и предполага, че този човек е бил изложен на висок риск от развитие на кариес непосредствено преди смъртта си", казва Лара Касиди от дъблинския Тринити колидж.
)