Днес е Православна неделя

Днес е Православна неделя.

Преподобни Захария живял през IV век в Египет. По това време започнало да се развива монашеството и много хора се отдавали на подвижнически живот в пустините на Египет. И Захария, който още бил юноша, заедно с баща си отишъл в една пустинна обител, където и двамата приели монашество. Макар и по-млад от много братя в обителта, Захария бил образец на смирение, послушание и духовна чистота. Упокоил се млад, но останал за пример на всички.

Свети Артемон живял в първите времена на Църквата. Християнските общини се основавали в градовете, където апостолите проповядвали през I век и посели семената на спасителната вяра. В град Селевкия, в малоазийската област Писидия (сега Селеф в Югозападна Турция) през II век там се изявил усърдният и образован християнски проповедник Артемон, когото вярващите избрали за пръв епископ. Той продължил да разпространява учението на Иисус Христос, грижел се за бедните и вдовиците, бил пример за вярващите в слово и дело. Достигнал дълбока старост, свети Артемон се упокоил в мир в началото на III век, разказва БТА.

Така се нарича първата неделя от Великия пост, когато се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата: възстановяването на почитта към светите икони. Това станало през 843 г. със съдействието на императрицата света Теодора. Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове за почитането на свещените изображения (основно икони). Още в 726 г. император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, тъй като имало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство. Настъпили големи смутове в цялата империя. За тях допринесла и властта, защото императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор. Цялата империя се разделила на две яростно воюващи фракции – иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, постоянни смени на епископи и патриарси. Видни богослови от онова време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието. През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност. Нещата временно се успокоили, но скоро с нова сила продължили споровете и дори унищожението на прекрасни образци на ранното християнско изкуство (икони, стенописи, мозайки). Докато в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието. Това събитие се чества в първата неделя на Великия пост.