Набелязаха се мерки за изпълнение на решенията на ЕСПЧ за нарушение на правото на единствено жилище

Ганчев определи поредното събитие по проекта, като „създаване на имунна система по отношение правата на човека“.

Снимка: Министерство на правосъдието

Любов Стойчева от отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ на Съвета на Европа даде положителна оценка за качеството на изготвения анализ по време на събитието.

Анализът и набелязването на мерки са изработени в рамките на проект, финансиран от НФМ 2014–2021 и изпълняван от дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието.

Необходим е бърз, ясен и точен механизъм за реакция при изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), заяви Борислав Ганчев, ръководител на програма „Правосъдие“ на Норвежки финансов механизъм и началник на кабинета на министъра на правосъдието.

На форума бяха представени и обсъдени бъдещи мерки по отношение на задължителното въвеждане на преценка за пропорционалност в правната рамка по отношение на процедурата по премахване на незаконни строежи. Като фокусът са обитателите на тези имоти - хора в уязвимо положение.

Той акцентира върху помощта на Норвежкия финансов механизъм, който последователно, за втори програмен период финансира проект, свързан със създаване на механизми за ефективно изпълнение на решенията на ЕСПЧ в България. Като пример за резултата от това той посочи изпълнението на решението „Колеви срещу България “ с въвеждане на правен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор.

Той участва във форум, посветен на предприетите стъпки по изпълнението на групата решения „Йорданова и други срещу България“, относно заповеди за премахване на незаконни жилища, обитавани от роми в квартал Баталова воденица, без преценка за пропорционалност.

Част от предложените за оценка критерии са: единствено жилище ли е имотът; продължителност на ползването му; има ли малолетни, непълнолетни обитатели или бременни жени и лица с трайни увреждания; финансовото и имущественото състояние на ползвателите; възможност за осигуряване на подходящо алтернативно настаняване в друго жилище и т.н.