Българите загубиха своя дховен отец и баща. Може би, когато човек усети загубата на близък, си спомня за смъртта. Обаче когато патриарха си отиде от този свят и трябва да се поздравим на следващия ден, това чувство на сиротност човек го усеща дълбоко вътрешно. Това каза в интервю за "Панорама" Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
"Той до голяма степен носеше духовната приемственост на предишния патриарх. Чувството е скръбно, на болка и тъга. Църквата винаги има жива памет, не можем да обезпаметим това, което не се обезпаметява. Българскят патриарх Неофит остава жив", добави той.
"Беше благ, кротък и смирен, но когато трябваше да отстоява вярата, да служи на народа и Светата църква, там компромиси няма. Да водиш със смирение е добродетел, към която сме призвани всички православни християни. Войната започва първо между думите, ние днес се замеряме с тях, с тях се осъждаме, този грях на осъждане е лесно да се извърши и има тежки последствия. С езика благославяме Бога, но и кълнем човеците. Вниманието върху собствената ни реч има огромно значение", каза още духовникът.
"Ако се вгледаме в една действителност в началото на 20-ти век ще видим, че българската интелигенция не е в пълното православна. Най-големият проблем е ралигиозното възпитание и образование. Младият човек е всестранно развит. Влиза в Божия дом, но понякога е безпомощен", добави той.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)