Престъпленията по времето на соца са били много повече, още един мит за „по-добре беше тогава“ рухна

…

„Иванов напомня, че всичко посочено е официална статистика на МВР“.

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Днес им позволяват да имат граждански права и да живеят сред нас. И „обществото“ вече грухти недоволно.

Намерете и прочетете и двете – и статията на Клуб Z, и книгата на д-р Стефан Иванов, която се казва „От кражби до убийства - Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“ и е съвсем наскоро издадена.

Нека ви го преведа на човешки. Това означава: защо пишете новини, а не розова пропаганда, с която да ни казвате, че това, което се случва, не се случва, а сме си добре, по-добре и най-добре!

Сега в момента, ако вземете последните 10-15 г., има между 90-95 убийства в България годишно“.

Да се върнем на изследването на д-р Стефан Иванов.

Е, оказа се, че и сигурност, не са имàли другарете.

За кво му е на него „свобода на словото“? – ни се яде, ни се пие, а той няма какво толкова да каже, че да му трябва. Но поне имàл „сигурност“. Хапне, пийне, легне си, ден да мине, друг да дойде.

Как си беше едно време.

Което обяснява и защо например във войната на русия срещу Украйна, същото великомислие е настроено на вълнà да били оставили русия да си разбие и пороби Украйна и да не им се мешаме.

Набързо, една справка за източника:

Но все пак си имайте предвид… и двете четива (както вече предупредихме за този текст) НЕ СА за копейки, защото може да им предизвика остро мозъчно разстройство. Или разстройство на каквото там използват вместо мозък.

Но пък, хей!—бозата беше шесстинки.

Разбрахте ли защо им липсват „ония години“? Защото тогава са си живели в прекрасен фалшив балон от фалшиво спокойствие. А сега, като има свобода на словото, и медиите пишат какво се случва, душичката им не може да го понесе.

Сега, по същество.

Статията се казва „При соца и при Бай Тошо престъпност нямало?!... Но само в новините“, а подзаглавието ѝ просто казва всичко: „Убийствата са много повече от днес, до 50-те години на миналия век никой не заявява изнасилванията изобщо“.

Тук цитираме експерт, така че попадаме в графата „купен“.

__________________

„Стефан Титков Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ в София, където преподава история и цивилизации. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието. От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години – неин председател. Женен, с дъщеря и син“.

Нали знаете – тогава ни престъпност е имало, ни наркомани, ни луди, ни инвалиди, ни нищо. Просто всички бяха затворени по „заведения“ дълбоко в планината и не ги виждаха. Тежко болните, с психически отклонения, като в нацистка Германия – далеч от обществото. И „обществото“ доволно грухти. Инвалидите – набутани у тях си, да не могат да мръднат.

Това четиво не е за копейки (дори за онези от тях, които могат да четат). Няма смисъл да си губят времето, направо да го заклеймяват като лъжа и да си продължават живота – където превземат Киев за три дни. Знаем, че те вярват само на сайтове с правописни грешки и неясни снимки. Когато някой експерт им говори, казват, че е „купен“; когато някой неексперт им говори, му викат: къв си пà ти бе!

Авторът обяснява, че през десетилетията на соца кражбите варират. При положение, че нямането тогава е поголовно… какво има за крадене? Отговорът е много прост: краде се всичко, каквото падне – от храна и дрехи (в ранния соц) до мотори и касетофони (в късния соц).

Виждам напоследък една тенденция в поведението на драгия читател и уважаемия зрител: викат: „мà защо ни занимавате с това? защо само лоши работи пишете бе, искате да ни психясате, нали… вие сте част от ПЛАНА да ни заличите!“ (но написано с правописни грешки и пунктуация като на душевноболен, на който българският му е втори език).

Едно време – престъпност до небето, у вестника единствената криминална новина: хулигани разбиха павилион за вестници. Това е по действителен случай – Работническо дело от осемдесетте. И Ганя рупа информацията, доволен. Престъпност няма. Що няма? Щото на вестниците им е забранено да пишат за нея. Каква е логиката? Ами, като на щрауса с главата в пясъка, каква да е…

Ето и един цитат, който сякаш казва всичко: „Тук правим забележката, че голяма част от любовта на българина към соца – при това до ден днешен – е свързана с най-важното, значимо и повсеместно упражнение оттогава: да си домъкнеш в двора нещо държавно. От най-дребния пазач, до стопанския ръководител, който прекарва с ремаркета материали за вилата“.

Ето какво казва самият той: „Средно за последните 20-25 години на изследвания от мен период – втората половина (на комунистическия строй), има около 200 убийства годишно. В предния период – първата част, веднага след преврата от 1944 г., има дори повече!

Знаете колко е популярна баснята, че по соца не е имало престъпност и „може сѝчко да е било, мà поне имàхме сигурност“. Колко много дефицити само в едно изречение, нали? „Може сѝчко да е било…“ – викаш, тва печатите, стригането, Белене, Скравена, Ловеч, затвор за виц или за плоча на Стоунс, избитият елит, забраната за мислене и говорене, преследването на неудобните, избитите свещеници, учители, художници, поети, писатели… влиза в графата „може сѝчко да е било“? Ама, викаш, „поне имàхме сигурност“, а?

Колегите от Клуб Z са направили чудесно резюме на книгата на д-р Стефан Иванов и статията им започва с: „На първо място – удиви ме мащабът на това, което видях. Защото аз имах някакви предположения, изхождайки, че един тоталитарен режим има цензура и истината се скрива… Но не очаквах картината на престъпността да е чак такава, каквато видях“.

Не знам Кукурнела как спи нощем, знаейки, че и нейната борба срещу Истанбулската конвенция допринася за този случай и за всички други такива случая. Включително и завършващите със смърт. Всъщност това беше неправилно изказване. Подозирам, че знам как спи – ще направя предположение. Според мен спи изключително спокойно и с доволна усмивка, като на добре нахранен човек, завит с топло одеяло, който само чува вятъра навън и знае, че не може да го достигне.