Енергийна ефективност на сградите: ЕП прие планове за декарбонизиране на сектора

Ако е технически и икономически удачно, до 2030 г. държавите членки ще трябва постепенно да разположат слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради.

Директивата беше приета с 370 гласа „за“, 199 гласа „против“ и 46 гласа „въздържал се“. За да стане закон, сега тя ще трябва да бъде официално одобрена и от Съвета на ЕС.

По отношение на жилищните сгради държавите членки ще трябва да въведат мерки, с които да се гарантира намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16% до 2030 г. и с най-малко 20 – 22% до 2035 г.

Във вторник членовете на ЕП приеха вече съгласувани със Съвета планове, чрез които да се помогне за намаляване на енергопотреблението и на емисиите на парникови газове от сградния сектор, съобщиха от пресцентъра на ЕП в България.

Докладчикът Киран Къф (Зелените/ECA, Ирландия) заяви: „Директивата показва ясно как политиката в областта на климата може да има реални и незабавни ползи за хората в по-неблагоприятно положение. Този закон ще помогне за намаляване на сметките за енергия и ще се справи с основните причини за енергийната бедност, като същевременно ще осигури хиляди висококачествени местни работни места в целия ЕС. Справянето с 36% от емисиите на CO2 в Европа добавя абсолютно съществен стълб към Европейския зелен пакт. Днешният резултат показва, че Парламентът продължава да подкрепя Зеления пакт, който в еднаква степен осигурява справедливост и амбиция“.

Държавите членки трябва да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и за постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането с оглед на пълното премахване на котлите използващи изкопаеми горива до 2040 г. Субсидирането на самостоятелни котли използващи изкопаеми горива ще бъде забранено от 2025 г. нататък. Финансовите стимули остават възможни за хибридни отоплителни системи, като например тези, съчетаващи котел със слънчева топлинна инсталация или термопомпа.

От 2030 г. нататък всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии; а новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, следва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г. Държавите членки ще могат да вземат предвид потенциала на сградата за глобално затопляне през целия ѝ жизнен цикъл, който включва производството и обезвреждането на строителните продукти, използвани за нейното изграждане.

От новите правила могат да бъдат изключени селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение.

Предложеното преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите има за цел до 2030 г. значително да се намалят емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в сградния сектор на ЕС и той да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Предвижда се и саниране на повече сгради с най-лоши характеристики и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.

Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от нашето потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. На 15 декември 2021 г. Европейската комисия прие законодателно предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите като част от така наречения пакет „Подготвени за цел 55“. С нов Европейски закон за климата (юли 2021 г.) целите за 2030 г. и 2050 г. бяха утвърдени под формата на обвързващо европейско законодателство.

Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. държавите членки ще трябва да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. – 26% от сградите с най-лошите характеристики.