Опасност от воден конфликт в ЕС

"Недостатъчното или забавено прилагане на интегрирано управление на водите ще бъде твърде скъпо", за да бъде допуснато такова отношения към проблема, се казва в документа.

Въздействията на климата вероятно ще задълбочат неравенството между страните от ЕС и вътре в тях, като Южна Европа ще бъде засегната по-силно от останалата част на континента.

По същия начин Брюксел планира да издаде повече насоки за повишаване на устойчивостта на селските райони към климатичните рискове, като надгради новите правила на блока за възстановяване на природата.

Посланието на Комисията ще придружава първата по рода си европейска оценка на риска от изменението на климата - подробен доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), чието публикуване е насрочено за понеделник.

Спорният закон, който премина през няколко гласувания в Европейския парламент и сега е изправен пред сложно окончателно гласуване сред страните от ЕС, е в основата на няколко мерки за устойчивост и се споменава в целия документ.

Сушата и горските пожари в Южна Европа през лятото на 2023 г. бяха най-явните признаци на сложен и вкоренен проблем с недостига на вода , който става все по-тежък с изменението на климата, отбеляза през август миналата година "Файненшъл таймс".

"Както ЕС, така и неговите държави членки трябва да станат значително по-добри в подготовката и ефективното справяне с рисковете, свързани с климата", се казва в цитирания от "Политико" документ, като се предупреждава, че дори когато има политики, "понастоящем прилагането им не дава разумни гаранции".

"Комисията ще допринесе за усилията за наблюдение и анализ на начина, по който дезинформацията навлиза в общественото пространство и оказват влияние върху мнението и поведението", се казва в текста. "Тя ще засили използването на съответните политически инструменти, цифрови решения и комуникационни подходи за борба с дезинформацията за климата."

"Няма държава в Европа, която може да се преструва, че е защитена“, каза Ксавие Льофлев, който ръководи екипа по водите в дирекцията по околна среда на ОИСР. Засушаванията са се увеличили "драматично“ по брой и интензивност в ЕС, като засегнатите райони и хора са се увеличили с почти 20 процента между 1976 и 2006 г., според Световната метеорологична организация. Световният институт за ресурси прогнозира през 2020 г., че глобалното търсене на прясна вода ще надхвърли наличното предлагане с 56 процента до 2030 г. - по-голяма разлика от 40-те процента, прогнозирани от консултантската компания McKinsey през 2009 г, посочва британският вестник. И дава като пример напрежението, което избухна във Франция и Испания между фермери, които са най-големите потребители на водоснабдяването в Европа, и екологични групи.

"Повечето [водни] режими в Европа са наследство от времена на изобилие. Сега те трябва да бъдат реформирани, за да отразяват недостига“, каза Льофлев. "Това са много сложни и политически трудни реформи, но за мен те са от съществено значение.“

"Тези рискове могат да се проявят в множество форми, някои от които включват ... засилена конкуренция за водни ресурси в различните сектори и начини на използване, включително потенциален риск от конфликти в рамките на държавите членки и между тях по отношение на трансграничните водни ресурси", се посочва в проектодокумента.

"Устойчивостта на климата е въпрос на конкурентоспособност на икономиките и компаниите, а оттам и на работните места. Тя е въпрос на икономическо оцеляване за селските и крайбрежните райони, фермерите, лесовъдите и рибарите", се подчертава в документа.

"Файненшъм таймс" отбеляза , че въпреки опасенията относно недостига на вода, подходът в ЕС към разпределението остава чувствително небрежен - средно 25 процента от питейната вода се губят поради спукани тръби, отбелязва индустриалният орган EurEau. България (57 процента от 872 млн. кубически метра подадена вода от общественото водоснабдяване се губи в България, показват данни на Националния статистически институт за 2021 г. – бел. ред.), Румъния и Италия са начело в списъка на най-зле справящите се в това отношение, показват данни на EurEau. В Рим, например, 42 процента от водата изчезват поради подобна на сито инфраструктура, която в някои квартали датира от времето на Римската империя.

Недостигът на вода заплашва да предизвика конфликт между страните от Европейския съюз, които не са подготвени за затоплянето на планетата, ще предупреди Европейската комисия следващата седмица, показва документ, с който разполага "Политико", информира БТА.

В недатирана чернова на текста, с която "Политико" се запозна, Еврокомисията определя недостига на вода като проблем, който застрашава почти всички аспекти на живота: храната, която ядем; водата, която пием; инфраструктурата, която дава възможност на обществото да функционира, без да споменаваме основните икономически дейности и човешкото здраве.

В някои региони вече се водят спорове за доставките на вода. В Испания засегнатата от суша провинция Каталуния се опитва да убеди централното правителство в Мадрид да пренасочи вода от реки от съседна Арагон, което разпалва политическото напрежение. Миналата година във Франция се стигна до ожесточени сблъсъци заради плановете за водохранилища.

Вероятно в знак на съгласие с противоречията около закона, който се сблъска с негативна обратна реакция, отчасти подхранван от дезинформация, разпространявана от индустриални групи и консервативни законодатели, в документа "борбата с дезинформацията" е посочена като ключов инструмент за укрепване на готовността на Европа за справяне с климатичните промени.

Въздействието на такъв недостиг е остро за фермерите. Но също така ще удари домакинствата и други индустрии, включително производството на енергия, тъй като водата е необходима за охлаждане на атомни електроцентрали и за генериране на водна енергия. Проблемът не се ограничава само до най-сухите земи в Европа. Плетеница от местно водно регулиране, спукани тръби и екстремни метеорологични условия превръщат дори най-влажните части на Европа , като Полша или Германия, в зони на „воден стрес“. Белгия, страна, известна с облачното си небе, е с най-голям дефицит на вода в Европа поради гъстотата на населението и лошата инфраструктура, показва индексът на Световния институт за ресурсите (СИР/WRI), публикуван през август 2023 г. Водната криза не е е проблем само в Европа, отбелязва СИР - най-малко 50% от световното население или около 4 милиарда души, живеят при остър недостиг на вода поне един месец в годината.

И не става дума само за вода. Комисията отбелязва, че докато инфекциозни заболявания като вируса "Западен Нил" се очаква да станат ендемични в някои части на Европа, "ефективните медицински мерки за противодействие ... са недостатъчни или все още не са разработени". Освен това "цялата транспортна инфраструктура е изложена на риск от изменението на климата", но досега няма достатъчно инвестиции за намаляване на рисковете.

Като цяло, казва Еврокомисията, ЕС може да очаква "повече бедствия като суши, наводнения, горски пожари, болести, загуба на реколтата, смъртност от жегите, увреждане на инфраструктурата и структурни промени в околната среда", но предупреждава, че блокът не планира действия, свързани с тези рискове.

Макар че до голяма степен призовава столиците да действат, органът на изпълнителната власт на ЕС поставя и на себе си домашна работа в документа. Комисията ще засили защитата на работниците срещу рискове като горещините, ще определи "минимални изисквания за устойчивост на климата" за всички разходи на ЕС и ще публикува в края на 2025 г. проучване за подготовката на селскостопанския сектор за изменението на климата.

По отношение на рисковете, свързани с водата, Комисията изчислява, че ЕС може да бъде изправен пред годишни щети от наводнения в крайбрежните райони на стойност 1,6 трилиона евро. От 1980 г. насам сушите и наводненията са стрували на ЕС съответно около 9 млрд. и 170 млрд. евро годишно.

През август преди две години Европейската комисия обяви, че недостигът на вода и водната криза вероятно ще засегнат половината хидрологични басейни в Европейския съюз до 2030 г., което ще наложи страните членки да се научат да употребяват повторно преработени отпадни води, предаде тогава Франс прес. Какво се е случило с придвижването в тази посока засега няма информация.

През следващите години смесица от лоша политика, лични интереси и бърза промяна на климата изглежда ще влоши още повече ситуацията, гласи мрачната прогноза на "Файненшъл таймс". Отдавна свикнали с прохладни зими и високи, постоянни нива на дъжд, европейските политици са склонни да обръщат малко внимание на водоснабдяването.

Стряскащото послание е част от комюнике на Европейската комисия, в което се настоява правителствата на ЕС да ускорят подготовката си за противодействие на изменението на климата, като се твърди, че те са изостанали значително от необходимото - остро предупреждение, което ще послужи като голяма инициатива на ЕС в областта на климата преди евроизборите през юни.

Тъй като "зелените" политики се сблъскват с отпор в целия ЕС, Комисията се опитва да представи икономически аргументи за повишаване на устойчивостта на континента към климатичните рискове. Според "консервативна оценка" на Брюксел влошаването на климатичните въздействия може да намали икономическото производство на блока със 7 % до 2100 г.

Увеличаването на екстремните водни условия като наводнения и суши е само една от климатичните заплахи, пред които е изправена Европа. Оценката на ЕАОС "идентифицира 36 ключови риска за Европа, като някои от тях вече са достигнали катастрофални нива и са много спешни" за решаване, се казва в документа на Комисията, без да се предоставят повече подробности.