Чака на врага да му свършат патроните преди на него да му свършат войничетата за еднократна употреба

...

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

… НАТО стана и по-задружно. Започнаха повече, по-чести, по-масови и по-професионални тренировки. Партньорски.

Да не изброяваме пак „постиженията“ му. Ако не беше войната му, както вече сме говорили, дори МОЧА нямаше да падне. Но той успя да мотивира много промени по света. И у нас.

Ето днес са в Норвегия (ех тази Норвегия, ех тези при Торбалани, дето крадат деца с конски вагони; сега и с натовски униформи ще започнат да им се присънват на копейките).

НАТО увеличи и бюджета си. Всички страни-членки увеличиха бюджетите си за отбрана.

Подсили и украинската армия. Тя никога не е била така добре и модерно въоръжена, нито така добре обучена.

След санкциите, които си самопредизвика, на путлер се наложи да се погрижи за придворните си олигарси. Разбира се, онези, които оцеляха след другото „погрижване“ – сещате се, внезапната мания да правят опити за летене.

_____________

Докато седят и чакат „да не зèме да стане нещо по-лошо“, те не осъзнават, че му печелят време, в което си поправя досега скапаното въоръжение, съсипано от кражбите и корупцията. Че дори и ядрените си сили преподготвя. Където е имало нужда от ремонт, е направен, където е имало нужда от доставки, са направени, където е трябвало да се „стегне“, е „стегнато“.

От другата страна имаме „сила“, която си мечтае да е междупланетарна, но засега се задоволява предимно с успехи в унищожаването на собствените си войници и техника, в пропаганда за плоскоземци и демонстриране на чутовен „ръст“ у „лидера“ си, поставяйки му (освен обувките на платформи) „платформи“ от нескопосани лъжи, върху които егото му да стъпва. А неговото най-голямо постижение, изглежда, е способността му сам да си вярва на собствената пропаганда. Но всичко това – всяка една от изброените точки – е възможно да се промени със скоростта на мигането на око. И с това да промени хода на историята. Само една от двете страни да вземе да поумнее за около 24 часа и ходът на войната и ходът на човешката история могат да се променят.

От едната страна имаме западни „лидери“, които отказват да дадат на Украйна, каквото ѝ е нужно, за да се спаси и да спаси и останалия свят, западни „лидери“, които приличат на второкласници, подкачащи от крак на крак, защото много им се ходи до тоалетната, но ги е срам да попитат може ли. Западни „лидери“, които се „пазят“ и гледат как избиват жени и деца и романтично говорят за „дипломация“ и се обвиняват един друг в прекомерно много нагнетяване на напрежението.

А за тия неща русинът вече няма пари. На голи обещания, колкото и да кълве и да вярва, като оклюма от глад, все тая… кому са нужни недохранени и болни за фронта? А иначе – че се готви за дълга война (в главата му – вечна, той друго не знае), то е ясно. Но не си дава сметка дали ще го може. И дали ще го бъде (него лично, че не е първа младост).

И така, като в негативно копие на приказка – там Робин Худ взима от бедните и дава на богатите. Та, колкото и да са с промити мозъци и навикнали на бой и нямане, биологията си е биология – трудно се прави супервойници от група гладни гащници. И пак опира до старата руска „военна стратегия“ – да праща пушечно месо, чакайки на врага да му свършат патроните преди на „военачалника“ да му свършат войничетата за жертване.

Както и след Втората световна – не послушали Чърчил – да се мобилизират за една последна офанзива – срещу бившия другар на хитлер… сталин. Можеха да решат проблемите на света за поне половин хилядолетие напред, но те решили да не го правят. Корея, Виетнам, Куба, Китай, близкоизточните терористи – всичко това нямаше да е цирей на за**ика на историята, а днес светът щеше да е друг, без мракобесието и фронтовете на „влияние“ на недоправените мозъци в кремъл. И без да се чудим какво ни чака занапред. И без популистките идиоти, хранещи се от ръката на кремъл – като американския Тръмти Дъмпти например или бразилския Болсонаро; или като унгарския суров колбас Орбан. Светът нямаше да отделя толкова средства, време и внимание на войната, а щеше да има ресурс за още по-бързо развитие на цивилизацията. Но средновековните блатни мозъци още са зад кормилото в кремъл. По-точно зад камъка… кормило е прекалено модерно за тях. И оттам хранят метастазите си, които изброих три изречения по-нагоре.

Колкото и да „призовава“ да му раждат нови войничета за еднократна употреба, то и биологията все пак има отношение към нещата, не става хоп! и готово; а тия войници преди да стигнат войнишката възраст, трябва да ги отгледат, да ги хранят, да ги обличат, за да не пукнат от болест преди това.

Намали популацията на русия. Няма кампания, няма заповед или каквото и да било, което да накара рускините да народят толкова много нови войници за еднократна употреба, колкото путин собственоръчно прати в месомелачката. И се приготвя още да прати.

Преди две години самият путин се изненада от немощта на въоръжените си сили, за които генералите му само го бяха лъгали колко са велики, а им падаха гумите на БТР-ите, защото въпросните генерали бяха строили вили в Италия с „отклонените“ средства за модернизиране и поддръжка. Сега… положението вече е друго и влакът е изтърван. Когато беше моментът да бъде разгромен, си питаха ушите и чакаха – да видят какво ще стане. Е, „стана“.

Разбира се, рано е да се прави заключението, че обратът е в полза на която и да е от страните, защото – както се оказа – Западът не е лишен от присъствието на мухльовци в редиците на „политиците“ и „военачалниците“ си; и демонстрира незавидно тъпоумие по отношение на вярата си, че путин е човешко същество, което има човешки мисли и разполага със способността все някога „да му дойде акълът в главата“. Това няма да се случи, както и изглежда, че няма да се случи на някои западни „лидери“ да им поникнат изведнъж вторични мъжки полови белези.