Бербок в Сараево: Ако Босна и останалите страни от Западните Балкани станат част от ЕС, вече няма да има сиви зони

„Ето защо Босна и Херцеговина е предопределена за това и се надявам, че в края на март ще вземем на европейско ниво такова решение“, добави германският министър.

Ако ЕС приеме шестте страни от Западните Балкани, в Европа няма да има повече сиви зони, каза днес на пресконференция в Сараево германската външна министърка Аналена Бербок, цитирана от босненската национална телевизия БХРТ.

Беброк пристигна снощи на официално посещение в Босна, след като вчера бе в Черна гора, където изрази подкрепата на Германия за европейския път на Подгорица.

Бербок разговаря днес в Сараево и с Кристиан Шмит, върховния представител на международната общност в страната, който следи за запазването на мира в Босна.

Босна и Херцеговина и Черна гора, заедно с Албания, Сърбия, Република Северна Македония и Косово образуват т.нар. регион Западни Балкани.

Вицепремиерът и министър на външните работи на Италия Антонио Таяни и министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг бяха на посещение в Сараево вчера, отбелязва БТА.

Заедно ще продължим да работим за траен мир и стабилност в Босна и на Западните Балкани. Върховенството на закона трябва да бъде в центъра на всички усилия, се посочва в съобщение в профила на службата на върховния представител в „Екс“.

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович заяви, че посещението на германския министър е важно послание към гражданите на Босна и че означава продължаване на доброто сътрудничество между двете страни.

По думите й напредъкът по пътя към членство в ЕС е възможен само ако бързо бъдат осъществени необходимите реформи, като важна част от този "пъзел" е приемането на закона срещу прането на пари и финансирането на тероризма.

По думите ѝ разширяването със Западните Балкани е “геополитическа необходимост”.

Посочвайки, че Германия иска Босна да "влезе в ЕС като цяла държава”, Бербок отбеляза, че многообразието на страната може да бъде богатството на ЕС, чието мото е "единство в многообразието".

След разговор днес в Сараево с министъра на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович Бербок посочи, че посещението ѝ се случва в решаващ момент по пътя на Босна към ЕС.

Той каза още, че Германия е един от най-важните икономически партньори на Босна и Херцеговина от много години и че подкрепата на Германия за европейския път на страната е много важна.

Шмит благодари на Германия за подкрепата за Босна.

„В Европа не трябва да има сиви зони. Видяхме през изминалите години, за което ЕС също носи отговорност, че разширяването беше поставено на заден план и видяхме какво означава това. Не укрепвахме заедно европейския континент. Ето защо искам шестте страни от Западните Балкани да могат да се присъединят към ЕС, но за това трябва да се създадат предпоставки“, каза Бербок.

Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидат за членство в ЕС през 2022, а в края на 2023 г. получи условна „зелена светлина“ за започване на преговори, когато бъде постигнато необходимото равнище на съответствие с критериите за членство. Европейската комисия ще трябва да информира за това Европейския съвет до март 2024 г.

Конкретните предложения, които имаме на масата на ЕС по отношение на интегрирането на нашия пазар в големия европейски пазар, големия пакет подкрепа за Западните Балкани са примери, че ЕС наистина отваря широко вратата в този момент, каза Конакович.

След междуетническата война в Босна 1992-1995 година съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.