Кой е опълченецът Димитър Петков?

Съдбата на младите български опълченци е достойна за филм, но не е толкова популярна днес. Димитър Петков е на 17 години, когато рискува живота си при Шипка и се издига до министър-председател на България.

Бурният живот на Димитър Петков приключва с показно убийство в центъра на София, разстрелян от уволнен банков чиновник.

В зората на XX век Димитър Петков се издига в политическия живот на България, става кмет на София, прави първите съвременни градоустройствени решения, влиза в правителството на Стамболов.

Горе на върха в края на XIX век медицината не е на същото ниво като днешната. Нараняването, което Димитър Петков понася, може да се окаже смъртоносно - губи лявата си ръка.

Димитър Петков е сред героите на Шипка, чийто живот е белязан от войната.

Дори се говори за създаване на "Руско-Дунавска област". Оригиналът от края на XIX век и съвременен превод на книгата от 90-те години на ХХ век се съхраняват в Националната библиотека "Кирил и Методий".

На третия ден от Боевете при Шипка, в последните български битки от опълчението, на 11.08.1877 г. ученикът Димитър Петков доказва, че за българската храброст няма възраст.

След покушението му Петков продължава да работи за родината, става и министър-председател.

Така един от строителите на съвременна България, родител на земеделеца Никола Петков, губи живота си и се превръща в пример за храброст за бъдещите поколения.

"В един много критичен момент другарите в предните окопи - на Димитър Петков - са останали без патрони. Той е бил доброволец, тръгва да донесе патрони, другарят му е убит. Но той успява - дори тежко ранен в едната ръка - да доведе магарето и да спаси позицията на своите другари. Това е голямото му геройство, все пак е 17-годишен", разказва изследователят Стоян Тачев.

"Нищо, че е бил с ампутирана част от едната ръка, той се е обучавал за офицер, но се случва скандал с негов съквартирант, който е бил руски офицер и много е обичал да пие. Една вечер Димитър Петков не издържа и го бута по стълбите. Това слага край на военната му кариера. Той започва да се прехранва като вестникар“, обяснява Стоян Тачев.

"С оглед на доста примитивното състояние на военната медицина по онова време, той е имал наистина голям късмет. Бързо е ампутирана част от ръката. Това го спасява всъщност, защото в Руско-турската война 1877-1878 г. голяма част от жертвите са умирали от много по-прости наранявания", разказва още Тачев.

Една от историческите заслуги на Димитър Петков е книга, която издава през 1892 г. Тя разкрива дейността на Окупационния фонд в България, тайни писма и документи на руски дипломати, които опитват да упражняват влияние върху вътрешната политика на България.