Откриха начин за измерване на температурата на океаните на други планети

Астробиолозите смятат, че информацията за температурата на водата на други светове ще им позволи да оценят възможността за обитаемост на техните океани.

През 2019 г., използвайки дистанционно управлявания робот Айсфин, екипът на Шмид наблюдава изпомпване на лед в пукнатина под ледения шелф Рос в Антарктида.

Сондата "Касини" на НАСА генерира данни, достатъчни за прогнозиране на температурния диапазон за океана на Енцелад въз основа на наклона на ледената му обвивка от полюсите към екватора.

Според учените работата им показва също как изследванията на климатичните промени на Земята могат да бъдат от полза и за планетарната наука.

Учените очакват, че на спътника на Сатурн изпомпването на леда ще бъде слабо, докато на по-голямата луна Европа то ще действа бързо, за да изглади и изравни основата на ледената обвивка, предава БТА.

"Ако успеем да измерим промяната в дебелината на леда, ще можем да определим температурата на океаните, което все още не може да се направи по друг начин, освен чрез сондиране", казва Бритни Шмид от изследователския екип. "Това ни дава още един инструмент, чрез който да се опитаме да разберем как функционират тези океани. И да си отговорим на големия въпрос дали нещо живее или може да живее в тях".

Астробиолози от Корнелския университет, САЩ, са открили нов начин за определяне на температурата на океаните на далечни планети въз основа на дебелината на ледените покривки на тези светове, пише научното списание на учебното заведение "Корнел кроникъл".

Данните показват, че температурните диапазони, в които ледът и океанът си взаимодействат - важни региони, в които може да се обменят съставки за живот, могат да бъдат изчислени въз основа на наклона на ледената обвивка и промените в точката на замръзване на водата при различни налягания и соленост.

Изследователите предполагат, че процес, наречен "изпомпване на лед", който те са наблюдавали под антарктическите ледени шелфове, вероятно формира долната част на ледените обвивки на Европа и Енцелад. Той би трябвало да се наблюдава и на Ганимед и Титан, големите луни съответно на Юпитер и Сатурн.

Картографирайки диапазоните на потенциалната дебелина на обвивката, налягането и солеността за океански светове с различна гравитация, изследователите са стигнали до извода, че взаимодействията на леда и океана на юпитеровата луна Европа може да са подобни на тези, наблюдавани под ледения шелф Рос.

Наличните данни, показващи вариации в дебелината на леда, вече позволяват да се правят прогнози за горната част на океана на сатурновата луна Енцелад. Планираното орбитално изследване на ледената обвивка на Европа от мисия на НАСА се очаква да направи същото за много по-голямата юпитерова луна, търсейки отговор дали тя може да поддържа живот.