Създават гражданска организация за защита на паметниците на културата в Пловдив

Специална работна група от експерти и юристи подготвя текстове, които да бъдат допълнително включени в Закона за културното наследство (ЗКН), така че да се гарантира спирането на умишленото унищожаване на сгради - архитектурни ценности.

Голяма част от идеите за опазване на архитектурните паметници на културата са залегнали и в Програмата за управление на Пловдив, а инициативата на местната власт „Да съхраним заедно Старинен Пловдив“ дава възможност собствениците да кандидатстват за финансиране с проекти за реставрация на фасади и художествени елементи.

За да се прекрати порочната практика някой да лобира "по-горе" единствено в частни интереси на различни инвеститори, е наложително да бъдат вписани задължителни гаранции. Това коментира пред Дарик радио Чило Попов, строителен предприемач, представител на Да, България!, който бе и кандидат за кмет на район „Централен“ в Пловдив на изминалите местни избори.

Над 600 сгради в Пловдив бяха проучени през 2022 г. от експерти, които предадоха списъка с анализите на Специализирания съвет за опазване паметници на културата към НИНКН. В Община Пловдив е на ход и програма "Да съхраним заедно Старинен Пловдив", която подпомага с до 10 000 лв. проекти на частни собственици за реставриране на фасади на старинни сгради.

Не на последно място, трябва да се търсят пътища и за изключително скъпото финансиране на плановете за възстановяване и ремонтите на паметниците на културата в цялата страна. Сред възможностите, които инициаторите предлагат да се обсъдят, са улеснено публично-частно партньорство между общини и частни лица за възстановяване на цели зони (по подобие на програмата за саниране на старите панелни блокове), данъчни облекчения за собствениците и безлихвени кредити от Българската банка за развитие.

Общественото обсъждане на Законопроекта за изменение на ЗКН приключи в края на 2023 г., но според политици от Пловдив все още са налице „пробойни“, които допускат намесата на различни инвеститорски интереси. Според тях съществуват редица пречки на местно и национално ниво, във връзка с опазване паметниците на културата.

Освен тези 2 процеса, може да се отбележат и 3 основни проблема, свързани със сградите - паметници на културата, които до момента остават нерешими. Това са липсата на единно решение между многото наследници, респективно собственици на тези сгради; липсата на финансиране; и липсата на достатъчно експерти от Националния институт по опазване на недвижимото културно наследство, които да помагат в този процес и на местно ниво.

Попов, заедно с народния представител и издател Манол Пейков предвиждат създаването на нова гражданска организация – „Дом с история“, чиято основна цел ще е да създаде интернет платформа с интерактивна карта и актуален регистър на архитектурните паметници на културата. Първоначално ще бъдат видни всички такива на територията на Пловдив, а впоследствие ще се допълват обекти от цялата страна. Картата ще показва и всички разрушени до момента паметници на културата, както и тези, чиито статут е бил променен по различни причини през последните години, обясни пред Дарик Чило Попов.

Предстои Законопроектът за изменение и допълнение на ЗКН да бъде изготвен финално и внесен за обсъждане в НС. От НИНКН съобщиха за Дарик, че линкове със списъци са достъпни и активни на сайта на института и могат да се видят на http://ninkn.bg/.

През изминалите 25 години проблемът за опазване на недвижимото културно наследство на Пловдив е стоял пред всички изминали управления на града. През този четвърт век се забелязват 2 основни процеса - красивите стари сгради в града се разрушават, като се оставя само фасадата, преди да бъде осъществено новото строителство, но в нерядко от случаите има съмнение, че те се подпалват. Целта на новите собственици е да не се проточват с години разрешителните процедури и инвестиционните срокове да се изпълнят навреме. В Пловдив има сгради, които се обявяват за паметници на културата, след като вече са били съборени.

Пълен списък с обекти паметници на културата в България, чиито статут е бил променен от 2000 година до днес, поиска от парламентарната трибуна преди дни Манол Пейков, а министърът на културата Кръстю Кръстев обеща да я предостави. Това се налага поради факта, че през последните години се унищожават, разрушават и опожаряват много сгради - архитектурни ценности от местно и национално значение, които по неясни причини се вадят от т.нар. Забранителен списък.

Съгласно новите предложения на работната група, Законът за културното наследство трябва да дава ясен регламент за отговорността и задълженията на собствениците на сгради – без значение дали архитектурните паметници са частни, общински или държавни. В тази връзка трябва да се актуализира и размера на санкциите. Изключително важно е да се създадат и регионални представителства на Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като практиката през последните 25 години показва, че експертите по места са крайно недостатъчни, което забавя с години процеса по възстановяване на сградите, дори и ако собственикът е осигурил финансиране. Тези експерти ще могат да извършват и редовен мониторинг.

Тя ще бъде и своеобразен портал за споделяне на опит и услуги, във връзка с възстановяване на ценни обекти от местно и национално значение, за тяхната история и архитектите, които са ги създали.

Чило Попов и Манол Пейков смятат да реализират този проект със собствени средства. Според тях онлайн регистърът ще бъде в помощ и на експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), както и на представителите на местната власт.