"Времето ни изтича": Тръмп предизвика ядрения кошмар на Германия

"Времето ни изтича", категоричен е Терхале.

"Имаме една или две години”

Доналд Тръмп може и да е далеч от това да се върне в Белия дом, но той вече се е настанил в колективната психика на Германия, пише в свой анализ Politico.

Force de frappe (френските термоядрени ударни сили - буквален превод от френски ез. - бел.ред.)

В началото на 60-те години на миналия век канцлерът Конрад Аденауер, който имал съмнения относно надеждността на САЩ, се обърнал към френския президент Шарл дьо Гол, за да разбере дали може да включи Германия във френските термоядрени ударни сили.

Една от причините за хладния отговор е, че Франция не е склонна да сваля пръста си от спусъка, а вместо това иска да запази командването и контрола.

За германците дори и това остава далечна перспектива.

Засега обаче изглежда, че те се опитват да спечелят време. Миналата седмица например германският министър на отбраната Борис Писториус и други водещи служители се опитаха да потушат обществения дебат за ядрена Германия.

Канцлерът Олаф Шолц, както обикновено, се отклони от дебата. Но с Тръмп, който дебне и Русия, която изпитва решимостта на Украйна както никога досега, той няма да може да го избегне завинаги.

Някои германски политици се придържат към стандартната позиция от последните десетилетия: Намерете някой друг, който да ни защити.

Подобна ескалация може да се окаже неизбежна, като се имат предвид реалните заплахи на място.

Това едва ли е първият случай, в който Германия се вълнува от въпроса за ядреното възпиране. Изблиците на Тръмп срещу НАТО през 2018 г. разпалиха подобна дискусия, но дебатът бързо затихна, след като той загуби преизбирането си за втори мандат.

Берлин би могъл да обоснове такова оттегляне с аргумента, че гаранциите за сигурност, с които се е ползвал при сключването на договора, вече не съществуват. При сегашното германско правителство обаче - тристранна коалиция, водена от ГСДП, в която участват и Зелените - подобна стъпка би била немислима. Зелените буквално произлязоха от антиядреното движение, а верните членове на партията смятат решението на Германия да се откаже от ядрената енергия за свое най-голямо постижение, пише Politico.

Войната също така накара коалицията да промени мнението си относно "ядреното споделяне" - дългогодишния ангажимент на Германия да доставя американски атомни бомби в случай на нападение. За да запази тази си роля, Берлин предприе действия за подмяна на остарелия флот от бойни самолети на страната, като се съгласи да закупи произведени в САЩ самолети F-35, способни да пренасят ядрени бомби. Макар това да предполага известна доза прагматизъм в ръководството на Германия, стремежът към ядрени оръжия може би е твърде далеч, пише Politico.

Както Катарина Барли, водещият кандидат на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за предстоящите европейски избори, така и финансовият министър Кристиан Линднер от фискално консервативните Свободни демократи (СвДП) предлагат да се опитат да европеизират по някакъв начин френските ядрени сили. Линднер, например, предлага стратегически диалог с Франция и Обединеното кралство за проучване на "колективната сигурност".

Като начало, САЩ нямат интерес от по-нататъшно разпространение на ядрени оръжия, дори сред приятелите си, макар че тази позиция може да се промени ако Тръмп спечели изборите. Дори и САЩ да се съгласят да продадат ядрени оръжия на германците, това ще принуди Германия да се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) - споразумение на ООН от 1968 г. за спиране на разпространението на подобни материали.

Като се има предвид дългата история на Тръмп, който поставя под въпрос ангажимента на Вашингтон към НАТО, и яснотата на последните му заплахи към Европа - "Няма да ви защитавам", може да се очаква, че германските лидери ще се заемат с изработването на алтернатива.

Макар че заплахата от Русия трудно може да бъде оценена в страна, която от 75 години живее сигурно под американска закрила, би било безразсъдно да я пренебрегнем, тъй като не може да се изключи нито руска победа над Украйна, нито победа на Тръмп на изборите в САЩ през ноември. Освен това, ако Русия успее в Украйна, тя ще има ясен път към останалата част на Европа, пише Newsweek.

Неотдавнашната заплаха на бившия президент на САЩ да предаде руските вълци на това, което смята за безволеви членове на НАТО, разпали страховете в цяла Европа, че американският ядрен чадър, който защитава голяма част от континента от десетилетия, скоро може да се затвори, пише Politico. Тази перспектива е особено тревожна за лидерите на Германия.

Нещо повече, дори ако всички страни се споразумеят да обединят арсеналите на Франция и Великобритания в единни ядрени сили, Европа все още ще разполага само с около 550 бойни глави. Военните стратези твърдят, че това не е достатъчно, за да се възпре руската агресия на континента, като се има предвид, че Москва разполага с около 6000 ядрени бойни глави.

Оттогава френската позиция се променя, поради загриженост не за германците, а за разходите. В стремежа си да намали разходите за управление на френския ядрен арсенал, преди няколко години френският президент Еманюел Макрон покани Германия и други страни да допринесат за Force de frappe, но Берлин не прояви интерес, пише Politico.

Предвид богатството си и политическото си влияние, Германия ще трябва да поеме инициативата за придобиване на такива оръжия. Единственият бърз вариант за това обаче ще изисква помощта на САЩ. Подобно на Русия, ядреният запас на САЩ наброява около 6000 единици, но Вашингтон се споразумя с Москва в договор от 2010 г., че двете страни ще поддържат само 1550 от тези оръжия активни, което предполага, че може да има такива, които да продаде.