Заради засилващата се агресия срещу инспекторите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА) е внесен доклад до министъра на земеделието с искане МВР да им даде по-големи правомощия, съобщи за БТА директорът на ИАРА д-р Николай Георгиев. По думите му вече е създадена работна група, която ще се занимава с темата, като първото ѝ заседание е насрочено за 12 март.
Директорът на ИАРА каза още, че продължават и случаите с нерегламентиран превоз на риба. По закон транспортът трябва да е хладилен, да е одобрен от БАБХ, рибата да е придружена със сертификат, търговски документ, фактура. Георгиев уточни, че в това отношение Агенцията си партнира много добре с Гранична полиция и МВР, чиито служители често подават сигнали, когато спрат за проверки нарушители.
За борбата с бракониерите Георгиев коментира, че такива случаи има всеки месец. В морето много често инспекторите се натъкват на мрежи, които не са маркирани. Освен това продължава и събирането на черна мида от нерегламентирани места. Този улов се предлага на заведения на по-ниски цени, но това е рисковано, обясни Георгиев. И подчерта, че тези миди не са преминали през пречистване в преработвателен цех, не им е направена и проверка от БАХБ. ИАРА предприема доста крути мерки към нарушителите, които ловят миди по този начин, но проблемът е, че те работят и нощем, допълни Георгиев. Той посочи още, че този тип нерегламентиран улов се извършва на най-компрометираните места - на пристанищата, между корабите, във Варненското езеро. Там водата е с лошо качество, а мидите са филтърът на морето, те поемат всичко, а след това хората го консумират.
За нарушителите той коментира още, че сред тях има такива, за които бракониерството е професия и те инвестират сериозно в инвентар. Инспекторите от ИАРА обаче също са вече добре оборудвани, включително с очила на нощно виждане, високопроходими автомобили, термокамери. Това, както и тясното ни сътрудничество с МВР, "Гранична полиция" и Изпълнителната агенция по горите ни помага да се справяме със задачите си и да не губим мотивация, обобщи Георгиев.
Исканията ни са няколко, обясни Георгиев. По думите му едното е автомобилите на Агенцията да имат сини буркани и да са със специален режим на движение. Много често се налага служителите да реагират бързо на сигнал, а след това започват да пристигат глоби за нарушаване на скоростта, обясни Георгиев. От ИАРА настояват инспекторите да имат правото да извършват принудително задържане, след което да отвеждат заловените бракониери до най-близкия участък на МВР. В момента нашите служители търпят нападения, било с думи или физически, но нямат възможност да реагират, обясни директорът на ИАРА. По думите му би трябвало инспекторите трябва да разполагат и със стоп палки, защото така ще имат възможност да спират автомобили по черните пътища около язовирите и вътрешните водоеми в страната. Сега, когато искаме да спрем кола, единственият ни шанс е да препречим пътя, но аз лично съм виждат как бракониер блъсва служебния автомобил, отмества го и бяга, обясни Георгиев. Той посочи, че исканията към МВР за повече правомощия са заради сигурността на служителите на ИАРА. И подчерта, че никой няма желание те да имат служебни оръжия.
При засичане на бракониерски улов, ако рибата е свежа и годна за консумация от хората, което е удостоверено от БАХБ, тя се предоставя на различни социални домове, посочи Георгиев. Последният такъв случай е от 17 януари тази година, когато при акция в язовир „Мандра“ край Бургас са извадени бракониерски мрежи с близо 500 килограма риба. Тя е дарена на няколко социални домове в Бургас, Варна и Ямбол. Ако заловеният бракониерски улов е негоден за консумация от хора, се разпределя в различни зоопаркове, допълни Георгиев.
Проблем е и бракониерството с мрежи. Георгиев припомни, че вътрешните водоеми са абсолютно забранени за стопански риболов, особено язовирите от национално стратегическо значение. Съвсем скоро в Монтана отново имаше подобен инцидент, като единият от заловените е с 21 административни нарушения, т.е. той не е просто бракониер, а абсолютен "гросмайстор", посочи Георгиев.
След летния сезон обикновено се активизира бракониерския улов в река Дунав и във вътрешните водоеми, каза още Георгиев. По думите му там най-големия проблем е, че все още има хора, които ползват ток. По този начин се унищожава всичко в язовира или реката, посочи експертът. И допълни, че последният подобен бракониер е хванат на река Дунав с над 90 килограма сомове. В такива случаи деянието вече се криминализира, наказанието не е само административно, припомни директорът на ИАРА.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)