Управителят на Хърватската народна банка представи ползите от приемането на еврото в страната

На срещата присъстваха представители на всички ПГ, с изключение на „Възраждане“ и БСП.

Той обобщи поуките, които Хърватия е извлякла от цялостния процес.

Хърватия влезе в еврозоната и в Шенгенското пространство през 2023 година.

„Най-трудният от критериите за нас при присъединяването ни към еврозоната, както и за България, е свързан с инфлацията. Причината е, че се направи оценка за изпълнението на критериите, но точно към този момент започна да расте инфлацията още от юни 2022 г. В нашия случай средната инфлация на ЕС беше 4,7%, и това е базата, на която трябваше да стъпим, за да изпълним критериите“, заяви Вуйчич.

„Относно практическата подготовка за промяната – имахме план, който беше приет декември 2020 г., до 2021 г. имахме шест области: имахме правна, в която трябваше да променим законите; преобразуването на кредити и депозити; промени в правителствения сектор; промяната на парите в брой – всички куни бяха изтеглени от обращение, бяха продадени след три години съхранение. Работихме в тясно сътрудничество с полицията и армията за целите на транспорта и на евробанкнотите, и на куните. След това беше нужна адаптация на бизнеса – публикуване на цените на бизнесите едновременно в куни и евро. Информационната кампания ни помогна да уведомим хората, че не е нужно да чакат за въвеждането на еврото, казахме им, че ще бъде по-лесно да донесат парите си в брой преди края на 2022 г. в банките. Важно бе да подготвим и банковата система, за да може всичко да работи гладко към 1 януари“, обясни още той.

"Лихвените проценти у нас за държавните облигации са по-ниски от Унгария и Полша, и това се дължи на приемането на еврото. Разходите за хърватските компании са по-ниски, и това е дължи на въвеждането на еврото у нас. Нашите компании взимат кредити със същите разходи като тези в Германия. Разходите и за транзакции – не трябва да харчиш пари за преобразуване на валута; ползата за всички браншове, с изключение на банките, възлиза на 160 млн. евро спестени разходи. По-голяма е и устойчивостта при финансови кризи", допълни Вуйчич.

"На първо място, подготовката изисква силен ангажимент в този процес. Институциите трябва да са ясно обозначени. Също така подробното планиране трябва да бъде извършено със съответните заинтересовани страни. Практическата подготовка трябва да бъде дефинирана и изпълнена своевременно – при нас беше за срок две години, но успяхме да свършим всичко в рамките на 18 месеца. Важно е да бъдат показвани страните и в евро, и в местната валута. Трябва да работите с групи за защита на потребителите, с различни НПО, за да може хората да имат повече доверие в управлението. Мониторингът на цените е много важен. Кампания за целите на информирането трябва да бъде проведена преди въвеждането на еврото. Ясно трябва да заявите, че въвеждането на еврото няма да манипулира цените. Трябва да улесните и конвертирането на парите в брой, за да бъде лесно за всички страни. При нас 60% се конвертираха 4 месеца преди датата на въвеждането – това бе кампания която течеше по радиостанции, телевизионни кампании", заяви той.

На извънредно заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната днес бе изслушан управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич. В заседанието участва и финансовият министър Асен Василев, както и шефът на Българската народна банка Димитър Радев.

Асен Василев подчерта от своя страна, че основна част на информационната кампания е фокусирана в периода след ясното одобрение за влизането на България в еврозоната: „Информационната ни кампания е бюджетирана, вървят обществени поръчки за изпълнителите на информационната кампания. Вървят разговори с трите национални телевизии. През март месец подписваме и меморандума за информационната кампания с ЕК, което ще даде пълното партньорство, което е необходимо. Нещата вървят по план. Наистина голяма част от кампанията ще се случи след получаване на датата за приемане на еврото.“

В отговор на въпроси от депутати, Вуйчич заяви: "Със сигурност приемането на еврото има положителен ефект върху инвестиционния климат на нашата страна. За 19 страни сме изчислили какъв е ефектът от еврото, и във всички от тях увеличението на инфлацията беше от 0,2 до 0,4%. Паралелни изчисления на Хърватската централна банка са показвали 0,4 процентни пункта инфлационен ефект, но реално е бил двойно по-нисък. Някои смятаха, че не сме готови за въвеждане на еврото - ние вече бяхме в ERM, бяхме отговорили на критериите вече. Двойните цени са много полезни за граждани, както и групите за защита на потребители. Освен това – етичен кодекс, който се подписва от компаниите. Много от тях стриктно го спазват. Провеждахме мониторинг и упражнявахме контрол на цените на стоките чрез специална платформа. Може да се сравнява как цените се променят спрямо периода преди година, както и се прави сравнение със същите продукти в други съседни страни. По отношение на услугите, където няма платформа за сравняване на цените, там се наблюдаваше по-високо покачване на цените, закръгляне и т.н. Какво може да се направи в това отношение? Хърватия замрази някои от цените, но така или иначе това щеше да се случи заради високата инфлация. Това не повлия значително на наличността на тези продукти в магазините. Имаше и санкции, които са наложени от държавния инспекторат - ако фирми не спазват закона, трябва да платят съответната санкция, която беше до 5000 евро, което за един малък бизнес е доста голяма сума."

Димитър Радев допълни: „Ако използваме презентацията и заместим Хърватия с България, тя ще бъде валидна и в нашия случай. Разликата е в датите – 2018 г. започнахме процеса с нашите партньори, а Хърватия направи това година по-късно. До 2020 г. и двете страни се движеха напълно успоредно. Хърватска влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. - нещо, което бе и в нашия план. Каква е разликата в тези истории? Само една – политическият фактор. Ние влязохме в един непродуктивен политически цикъл през 2020 г.“