Те не смятат, че руска партия в българския парламент е проблем…

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Но е бил нужен ЕДИН предател – военният министър ген. Иван Маринов, който да докара руския ботуш тук. Ето как:

По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с Кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България“.

Две тежки грешки: 1. „Никой, който е с всичкия си, не би го следвал това, та те са много малко и са, като цяло, много зле“; 2. „Дори да го следват, ще се откажат, ще им дойде акълът, тогава ще ги приобщим“.

Защо, според вас, тия американски самолети още ги няма? Пазят си тайните американците, затова. И докато руските агенти управляват и имат достъп до самолетите, самолетите ще си останат на картинка.

И какво ни остава?

На кого да говорим?

По първата точка няма какво особено да се каже, исторически справки – колкото искате; Хитлер е нелош пример за това как „никой не би го следвал, много са слаби тези“.

Говоренето с/на тях е загубена кауза. Тук следва само и единствено еволюцията да си свърши работата (а тя е бавна), революция в мисленето е немислима.

Докато онези, копейките, те нямат задръжки; техните „лидери“ ги лъжат в очите, те осъзнават рано или късно и пак гласуват за тях, с надеждата, че ще има Белене и народен съд. Колкото и пъти да ги хващат в лъжа, пак ще гласуват за тях.

Дори ЕДИН убит от „кафявите ризи“ ще е трагедия, дори ЕДИН погубен живот ще е трагедия. Дори едно дете, нападнато от „кафявите ризи“, защото е проявило мнение, обратно на тяхното, ще е трагедия.

Един дори е бил достатъчен…

И тогава смешката престанала да бъде смешна.

Останалото е история.

По втората точка. Хм…

Толкова ни имат доверие.

_________________

„Важно е да се запомни ето тази хронология на събитията: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…

А в българския парламент е пълно с глухи и слепи, взимачи на заплати и сглобяващи лични тарикатлъци, които не смятат, че това е проблем, въпреки че се случва под носа им и въпреки, че те са онези, които имат властта да го пресекат. Те не смятат, че руска партия в българския парламент е проблем. По време, когато онази „държава“ ни е обявила за неприятелска и когато води унищожителна война с партньорите ни, заплашвайки да я поведе и с други… примерно с нас.

За какво да говорим? Едните са глухи, а другите знаят всичко, което има да се знае? И всичко е въпрос на числа – кой ще набере повече „числа“ пред урните. И тук започва мрънкането как „демократите“ не са съвършени, а демократичната общност в България явно е от принцове и принцеси, целите в бяло и искат и политиците им да са такива, така че – с погнуса – не гласуват за никого.

Междувременно – за да няма и съпротива, защото руснаците вече са яли дървото от български герои, като например генерал Колев и неговите безстрашни български войници – българската армия е била изпратена от предателя далеч, да се сражава срещу вермахта. А тук… тук оставили оголено, ватенките да влязат „на парад“ и да завземат. После си е било „тяхно“.

Ние биваме отново продавани и предавани отвътре. Колко време им отнема, според вас, да носят на губернаторката тайните, които им се споделят по комисиите, в които членуват? Ден? Час? По-малко? А онзи на Дондуков? Според вас на петата или десетата минута от получаването на новите изтребители ще е с подробен техен план – с тайните им, с чертежите и със снимки – на килимчето пред Мутрофана?

Разбирате ли как ЕДИН предател е бил нужен, за да се завърти колелото. После са дошли обратно в България другите предатели – Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров – които не биха могли да свършат злината без помощта на Иван Маринов малко преди това.

Та, да видим България. Двата лагера са разделени от пропаст, вече не е просто разделение, а е разделението на разделенията. Трудно могат да бъдат намерени допирни точки, защото на една част от нас трябва да се наложи „да намерим допирни точки“ с хора, които си мечтаят ние да сме в Белене или да сме мъртви. Няма как точно да стане това намиране на „допирни точки“.

Болшевиките били слаби в България и не е имало особено голяма надежда за простоватата им идеология. Българите тогава са били горд и достоен, смел народ, не са приличали на руснята по мързел, лъжи и престъпност, болшевизмът не им е бил близък. Той им е бил наложен с насилие по-късно (и тогава и българският народ е станал… друг).

В момента светът е разделен на най-ясно разграничените ДВА лагера, точно както и България е разделена на най-ясно разграничените два лагера. Както в Америка са Тръмп и нормалните, в Бразилия са Болсонаро и нормалните, в света са доброто vs. лошото, „за русия“ и нормалните.

Другите, на които можем да говорим, са хората, които, така или иначе, са дарени със зрение и слух, ум и логика; те знаят какво се случва и могат да оценят случващото се. На тях можем да говорим, но всичко вече е казано. На английски има пословица: preaching to the choir, буквално: „да проповядваш на певческия хор“, ще рече: да проповядваш на певческия хор в църквата; с други думи: те ЗНАЯТ съдържанието на проповедта, ЗНАЯТ за какво става дума, няма нужда да им повтаряш нещото, което до болка добре познават.

Подценяването на комплексари с мания за величие, обградили се с други комплексари с мания за величие, задружно движени от алчност и арогантно самолюбие, незадоволени от живота, с някакви тежки епизоди от детството и младостта, търсещи абсолютна власт и абсолютно подчинение, готови да пожертват народа и страната си, готови да се продадат на садистични диктатори, ако самите те не успеят да станат такива, за да получат поне малко от тяхната власт….

После са го арестували и затворили, но им дожаляло и го пуснали. Не вярвали, че може да е особено опасен. Но той не се отказвал, работил си по неговото си „дело“. Имало и други киселяци, които искали да си отмъщават на целия свят, които започнали да му помагат, и се обградил с тях. Накрая накарал и много бизнесмени да го подкрепят, лъжейки ги, както лъжел и електората. Германия била икономически и социално много зле, хората търсели кого да набедят за собствените си несгоди, а той им предложим точно това – да има кого да сочат за виновен, обещал им и брутална саморазправа.

Така че разделението руди глухота. Каквото и да кажем, каквито и доводи да извадим, колкото и пъти да им казваме, че техните нефелни „лидери“ ги лъжат, те ще ги следват, само заради надеждата, че ще вземат властта, за да ни унищожат. Това им е цел номер едно. Слугуването на кремъл – цел номер две.