Туризмът, рибарите и еколозите искат оттегляне на Закона за перките в Черно море

19.02.24 г., 16:35 ч.

218

Българските туристически и рибарски сектори, както и представители на екологични организации настояват приетият на първо четене Закон за енергията от възобновяеми източници в морски пространства да бъде оттеглен.

Браншовите организации изложиха множество аргументи защо законът не бива да бъде приет и как перките вредят на рибите, морските обитатели, птиците и дори прилепите. Те съзряха лобизъм в текстовете и опит законът да бъде прокаран на тъмно в последния момент.

Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“ сведе множество аргументи относно вредата върху флората и фауната на Черно море и се обяви за протестни действия, ако законопроектът не бъде оттеглен. Петко Цветков от Българска фондация "Биоразнообразие" заяви, че освен на рибите и птиците, перките вредят и на прилепите.

Емил Милев от Сдружение "Черноморски изгрев" също се обяви категорично за оттегляне на закона. „Никъде в доклада не се споменава рибарство, екология и т.н. Риболовните кораби няма да могат да влизат в тези паркове, ще има и охранителна зона. Туризмът не може без нас и ние не можем без туризма. Ако законопроектът не бъде оттеглен, следващото решение е преминаването към протестни действия“, каза Милев и показа карта на местата за риболов, които попадат точно в зоните на перките.

Заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Атанас Димитров бе категоричен, че решения се взимат без политиците да се допитват до засегнатите страни.

Красимира Катеничарова от Сдружение "Човек-Природа-Живот" подчерта, че на нито една официална страница, ангажирана с инсталирането на ветрогенераторите, не пише дали съществуват вреди и какви точно.

Според Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците освен рибарския сектор ще бъдат засегнати и потоците на птиците. Тя е на мнение, че ветрогенераторите вече са регулирани в Закона за възобновяемите енергийни източни и не е нужен отделен закон за тях. Матеева уточни, че освен водолюбивите птици, които се изхранват в морето, има и много мигриращи птици. Според нея за тях ветрогенераторите са допълнително и трудно препятствие. Освен това вятърните електроцентрали попадат по пътя на мигриращите видове - "Виа Понтика".

Той бе категоричен, че всичките проучвания показват, че там, където има такова нещо, няма туризъм. И призова капацитетът на експертите да бъде използван. Йордан Господинов от Асоциация на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ" също подчерта, че никой не се обърнал към тях. Той добави, че асоциацията е внесла становище против този закон, но никой не му е обърнал внимание.

Той допълни, че всички браншови организации са “за” зеления преход, но не са “за” защитаването на лобистки интереси. “Призоваваме този законопроект да бъде оттеглен и като се прави нещо подобно да се проведе обществено обсъждане”, посочи Димитров. Той разкритикува и поведението на НПО-та, които са се обявили в подкрепа на законопроекта и определи отношението им като “арогантно”.

„Лопатките на ветрогенераторите са направени от специални смоли, които работят под 20 години, като няма приложима и евтина процедура за тяхното рециклиране. Освен това практиката показва, че роторите на ветрогенераторите се загробват директно в морето с помощта на хеликоптери. Имаме информация за такива случаи в Норвегия. Освен това има инфразвук, който никъде не е описан. Не е ясно и какъв ще бъде ефектът върху човешкото здраве. За производството на тези съоръжения се отделя и голям въглероден отпечатък”, каза Катеничарова.

“Перки от порядъка на 150-300 м. височина, разположени на места от 1 до 30 км. Защо не беше не по-малко от 30 км? Сегашните управляващи няма да ги има, но нашите поколения и всички ние на тази маса ще плащаме последните от техните решения”, коментира Атанас Димитров.

"Искам този закон да бъде изтеглен. Никъде не се споменава за риболова. Риболовните полета са именно там, където ще се изграждат перките. Всички туристи искат да ядат нашите видове риби. Хотелиерите държат да се снабдяват с качествена риба. Този законопроект носи риск", добави Господинов.

"Недоволството ни ескалира, когато имаше кръгла маса в Народното събрание при вече приет на първо четене закон, минал през комисии и пленарна зала. На тази кръгла маса организаторите не намериха за нужно да присъстват. Нямаше никаква дискусия, имаше някакви организации, които се опитаха да обяснят, че всичко е наред. В закона най-малкото няма конкретика на какво отстояние ще са тези перки в морето. Липсата на комуникация между правителство и бизнес води до недоволство в браншовете и ще има последствия, ако не се оттегли този закон. Ако трябва ще излезем на улицата. Ние трябва да си отговорим на въпроса може ли и трябва ли въобще в Черно море да има такова нещо. Защото ако политиците се вслушат в множеството отрицателни становища, включително на европейски институции може би ще разберат, че този закон не е за България и нашето черноморие. Нищо не е на всяка цена“, каза председателят на Българска асоциация на заведенията Ричард Алибегов.