Млади словенци поддържат традиция и гонят зимата в страховити костюми

„Баща ми също беше курент и най-вълнуващото нещо е, когато видиш детски очи, вперени в теб“, каза той.

„Наследихме традицията от нашите родители и когато имаме деца, я предаваме на тях“, каза Алеш Иванчич, ръководител на асоциацията „Куренти“, която обединява 25 групи от съседните села.

Облечен в рошав костюм от овча кожа, Денис Кокот е част от младото поколение словенски кукери – куренти, които всеки февруари гонят зимата в североизточния словенски град Птуй.

Да забавляваш въодушевеното множество обаче е трудна работа, тъй като танцуването и дефилирането в костюм, който тежи повече от 30 килограма, е физическо предизвикателство.

Докато оглушителният звън на хлопки (чанове) изпълва въздуха, стотици куренти, облечени в бели и черни овчи кожи и носещи цветни маски с пера и рога, дефилират в Птуй.

Ежегодният празник продължава да привлича все повече посетители, като около 100 000 души присъстват на 10-дневния карнавал в Птуй според местната туристическа служба.

Интересът към празника се засили, тъй като сега цели семейства могат да участват в обичая, който някога е бил изпълняван изключително от неженени мъже.

Курентите правят „посещения от врата на врата, за които се смята, че носят късмет на онези, които ги посрещнат“, добави той.

Младите словенци като Кокот, който е закърмен с обичая, дори оставят смартфоните си, за да участват в карнавала, който отбелязва края на зимата и настъпването на плодородна пролет.

Някога костюмите са се правили от остатъчни материали в местни ферми. Днес те са се превърнали в символ на престиж, а цената им достига 1600 евро.

Оживеният годишен фестивал на „чудовищата“ през февруари, наречен Курентоване, привлича хиляди посетители от Словения и чужбина.

Преди няколко десетилетия имаше риск местната традиция да изчезне, докато различни групи куренти от Североизточна Словения в края на 50-те години на миналия век не решиха да обединят сили и да позволят жени и деца също да се включат в маскарада.

Първоначално всяко село в района е имало своя собствена група куренти - предимно ергени, които са носели "маски и символи, характерни за тяхното село", обясни етнологът от музея в Птуй Андрей Бренце.

Смята се, че традицията, датираща от 18-ти век, има езически произход. Тя продължава десет дни до "Пепеляна сряда".

Усилията им са възнаградени и през 2017 г. традицията е вписана от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство.