"В момента себестойността на рапицата е по-висока от предлаганата цена. Препаратите, които се използват за отглеждането й са много скъпи. Прибирането на реколтата също е трудно, изисква се повече техника. При това положение рапица отглеждат само големите стопани, които имат нужда от по-голям сеитбооборот, за да участват по програмите за екологично земеделие", каза Димов.
Въпреки това, според специалистите, в бъдеще рапицата може отново да бъде основна част от сеитбооборота. Маслодайната култура намира широко приложение в индустриалната химия, производството на био дизел, олио и фураж.
Намаляват площите, засети с рапица в Добруджа, съобщи председателят на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистренско Боян Димов. Според него все повече стопани избягват да сеят маслодайната култура, защото е много скъпа за отглеждане, предаде БТА.
По думите му през 2023 година площите с рапица са намалели с около 30 процента в сравнение с 2022 г. Въпреки това, на този етап производството е достатъчно, за да задоволи вътрешното потребление. Очакванията обаче са, че площите с рапица ще намаляват и в бъдеще, защото украинският внос продължава и изкупните цени остават ниски.
Друг проблем пред отглеждането на рапицата са климатичните промени. Според агрономи летните суши през последните години затрудняват навременна сеитба, а липсата на дъжд забавя поникването. В много случаи щетите от ниските температури през зимата водят до увреждане на продукцията и драстичен спад в изкупните цени.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)