„Живеем в динамично и сложно геополитическо време. Това е време на възход и сътресение; време на очаквана промяна, но и на разочарование от стихийния тайминг на трансформацията", заяви той.
Според него промените, които преживяваме „тук и сега" , са по-големи и по-дълбоки от тези през 1989 г.
Ето още какво каза в посланието си Ахмед Доган:
Скъпи млади приятели!
Разбира се, по високата „резолюция" към „неуловимите нюанси на развитието" предполага по-висока обща духовна култура, която е в сериозен дефицит за вашето поколение.
Скъпи млади съмишленици!
На този ваш организационен форум трябва да решите един много важен въпрос за по-нататъшното ви развитие. Съпредседателството на двама председатели на МДПС цели да активира повече млади хора във вземането на решения за вашето настояще и бъдеще.
Искрено се надявам да намерите ваше решение на този лидерски проблем. Каквото и да решите го направете така, че да бъде в хармония с вашия интерес, и да бъде в полза на вашето развитие!
Молбата ми към вас е: каквото и да мислите да правите, превърнете МИРА в смислообразуващ фокус на вашата дейност.
Направете го! Светът ще ви бъде признателен.
Бъдете живи и здрави и се наслаждавайте на живота!
Винаги ваш почитател: Ахмед Доган"
Според по-голямата част от „преминаващите" през ежедневието ни политици, цялата политическа дейност се свежда до PR стратегии, плюс ефектно ситуиране в структурите на централната власт. Такива политици нямат каузи и управленчески промени в полза на хората, а само лични амбиции за кариерно развитие... Не ви препоръчвам подобно бъдеще. Тази препоръка към младите в ДПС отправи почетният председател на партията Ахмед Доган.
Неговото специално обръщение бе изчетено от трибуната по време на конференцията им. А още преди да се е пристъпило към гласуване на кандидатурите за председател на младежката структура, той намекна, че със споделено лидерство повече млади ще могат да взимат решения. Доган смята и последните промени са по-стихийни от падането на комунизма. В речта си обаче той наблегна повече на житейски уроци, отколкото на политически насоки.
Тогава цялата комунистическа диктатура обидно бързо рухна пред очите на няколко поколения и се замени с така очакваната демокрация и пазарна икономика. Въпросното „обидно бързо рухване" на една система създаде предпоставки за „спомени и размисли" за пасивността и бездействието на голяма част от цели поколения... Част от тях намериха покой в травмиращи компенсаторни механизми, а друг малък сегмент от обществото потърси изход в метаморфозата си в „герои на нашето време, дава оценката си на прехода той.
"Давам си сметка, че подобни „неприлични" оценки за историческото време не са подходящи за вашия форум, защото историята е многомерна и затова никога няма да има еднозначен прочит. Бих искал да продължа мисълта си с констатацията, че сега сме изправени пред качествени промени на самата Демокрация и на фундамента на модерното либерално общество в лицето на Пазарната икономика, съчетано с осезаем скок на новите технологии. Този стресиращ Преход се случва в контекста на съществена промяна и в геополитическата среда в планетарен мащаб.
Да намериш себе си и своя път на развитие, като професионално и социално израстване в такава ситуация, е изключително трудно начинание. Защото предполага всеки от вас „да е готов" да застане лице в лице пред нетипични екзистенциални предизвикателства. И за да се справите с това препятствие в живота, трябва да решите един много по-важен въпрос: Да опознаете себе си!
Човек, който не познава себе си, не може да опознае и разбере и другите около себе си! От друга страна, „емпатията" в света на другите ще ви стимулира да пренамерите и разберете себе си. Още по-интересно става, когато в света на другия припознавате собствения си личностен смислов свят...
Приемете го като аксиома: вашият вътрешен свят е не по-малко сложен от света, в който живеем! Тъкмо затова самопознанието е условие да познавате и представлявате и другите. С други думи, ако искате да се занимавате с политическа дейност, на първо място е необходимо да си дадете сметка: в каква степен можете да представлявате себе си, защото ако не можеш да представляваш себе си, ти не можеш да представляваш и другите. Демокрацията е представителна и се основава на способността ни да представляваме група хора, общност, общество и т.н.. „Умението" ни да представляваме другите е една функция от неопределена оценъчна сплав на нашата самооценка, съчетана с дифузните оценки на обществото за нашата специфична опция за евентуално представителство на другите.
Големите изкривявания в политиката са свързани с именно този казус: „и двата елемента на тази оценъчна сплав" подлежат на външна манипулация... Според по-голямата част от „преминаващите" през ежедневието ни политици, цялата политическа дейност се свежда до PR стратегии, плюс ефектно ситуиране в структурите на централната власт. Такива политици нямат каузи и управленчески промени в полза на хората, а само лични амбиции за кариерно развитие... Не ви препоръчвам подобно бъдеще!
Да бъдеш готов да се намериш и утвърдиш в живота, който ти предстои, е най-важния въпрос за вас. Но в случая не говорим за „готовност" само за оцеляване, но и за развитие на личността, която все още е предимно потенциална форма за вас. Притеснително е, че светът става все по-несигурен и предизвикателен във вътрешнополитическо и международно измерение. Но това е вашата Съдба, която трябва да понесете, не като неизменна даденост, а да я промените позитивно съобразно вашето разбиране и визия за бъдещето.
В „определени граници" ние трябва да бъдем „ковачи на нашата съдба". Дори свободният избор, който правим в живота си, създава бъдещи събития във времето, които „работят" деструктивно срещи всякаква предзададеност и мнима предопределеност в живота. Разбира се, това не се постига с бездействие и пасивно отношение към проблемите на обществото. Когато е необходимо, вие трябва да застанете и срещу „бурята или да се включите в нейната стихия, а не да се „снижавате и чакате отминаването ѝ". Ако изберете „снижаването", въпрос на време е да бъдете изхвърлени извън борда на времето. Така ще заживеете в едно безвремие, изцяло подчинени на сляпата сила на Съдбата.
Живеем във време, в което приливите и отливите в морето от нови потребности на модерните общества, поглъща десетки и стотици стари професии, и сме свидетели на появяването на нови такива. Вие сте изправени пред необходимостта от информиран избор на вашата бъдеща професионална квалификация. Внимавайте много: изборът на професия е едновременно товарният и състезателен кон на вашето конкурентно професионално израстване. Ако се ръководите от мнението на вашите родители или от критериите на вчерашния, дори и на днешния ден, вие вече „не сте в час" в темпоритъма на новото време. Така неволно се превръщате в живи музейни експонати, и във всички случаи, ще платите високата цена на постоянно лутане в търсене на себето си в света, и в себе си! Не позволявайте някой друг да проектира и направлява живота ви! Ценността на живота е единственият активен капитал на вашата свобода и достойно съществуване!
Запомнете: дори и да се обучавате по най-новите образователни програми, още от момента на тяхното предлагане на „пазара", те вече са „ретро продукти". Тъкмо затова, каквато и професия да усвоявате, базовото образование е изходен пункт за вашата ориентация. Нищо повече! Останалото е самообразованието и самоизграждането. Въпросът се състои в това: „да направиш себе си" съобразно най-новите и неуловими нюанси на развитието на научно-приложното познание и опредметяването му в новите технологии.
Социалните мрежи много често демонстрират нищета на духовността в комуникационното пространство на нашето време. Според мен, имате нужда от дълбинно осмисляне на базовите ценности, които споделяме, както и на основните принципи, до които е достигнал човешкия Разум в разбирането на себе си и на света, който обитаваме. Основните ценности в човешкия свят и базовите принципи в разбирането ни за света извън нас, имат значимостта на „солта на солта" или темела на основите, които по неумолим начин определят нашето световъзприемане и начин на мислене, независимо от това дали го осъзнаваме или не, нито пък дали го желаем или отричаме.
)