Проф. Галин Цоков: Влагаме пари в децата на България и искаме те да останат тук

"Средната такса за обучение на студентите държавна поръчка през миналата година е 1050 лв.", отбеляза проф. Галин Цоков, като добави, че за някои семейства това не е голяма сума, но за други не е така.

За предстоящата ротация проф. Галин Цоков заяви, че постовете не са най-важни. "Работим напред и каквото се случи", каза той.

Отпадането на таксите за студенти и докторанти държавна поръчка е национална политика. Влагаме пари в децата на България и искаме те да останат тук. Това заяви пред БНР министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

"Мярката ще обхване около 144 хил. студенти. Таксите на тези студенти са осигурени със 150 млн. лв. от бюджета за 2024 г.", обясни той, като уточни, че половината от средствата ще покрият таксите за втория семестър на тази учебна година, а другата част от сумата ще бъде насочена към таксите за първия семестър от следващата учебна година.

"До 1 месец от приемането на закона университетите ще получат трансфер – сумата за половината от таксите за тази учебна година. В двумесечен срок, ако законопроектът бъде приет, университетите ще върнат таксите на своите студенти", обясни проф. Цоков в интервю за предаването "Неделя 150".

Той подчерта, че мярката няма да реши изведнъж всички проблеми, но тя ще даде възможност да се разшири кръгът от деца, които да влязат държавна поръчка. Според него това е национална мярка, която ще доведе до следващо развитие на висшето образование в България. По думите му въвеждането на мярката дори ще увеличи конкуренцията по отношение на местата, определени за държавна поръчка.

"Тази мярка, която е предложена за обществено обсъждане, не е някакъв еднократен акт. Това е цялостна правителствена политика, мисля, че е политика на цялото общество по отношение на това да има по-голям достъп до качествено образование за децата на България", обясни проф. Цоков. Според него това ще даде възможност и на деца от семейства с по-нисък социално-икономически статус да продължат обучението си.

Той напомни за промените в Конституцията, според които науката, образованието и културата са национални ценности. "Обществото и държавата трябва да правят всичко възможно тези национални ценности да се утвърждават и развиват", подчерта министърът. По думите му тази мярка е израз на национална политика по отношение на това висшето образование да стане още по-достъпно за всички, завършващи средно образование, както и да привлече деца от българската диаспора, които учат в неделните училища.

Министърът напомни и годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за която България е кандидат-член. Един от лошите за нас индикатори е, че 17% от младежите между 18 и 25 години нито учат, нито работят, нито се занимават с дейности, свързани с неформално образование. Според него ние трудно можем да стигнем в пълно членство, ако нямаме такива проактивни политики по отношение на образованието. Надеждата е, че поне част от тези 17% да кандидатстват на база на това, че са отпаднали таксите.

"За 10 години с 12% е нараснал процентът на децата, завършващи висше образование, които се осигуряват в България - сега той е 86%", изтъкна още просветния министър. По думите му завършването на висше образование в България гарантира, че тези деца ще останат в страната и ще се реализират на пазара на труда. Според данни от Рейтинговата система средният доход на завършилите висше образование е 2200 лв. А само преди 5-6 години той е бил 950 лв.

"Висшето образование е една от малкото сфери в обществото, която в последните години получава финансиране по отношение на качеството на университетите и обучението в тях", коментира просветният министър. Голям процент от това, което получават университетите като издръжка за всеки студент, е свързан точно с качеството, изтъкна той и подчерта, че няма друга сфера в обществото, която да се финансира по този начин.

В стратегията за развитие на висшето образование е залегнала идеята за т.нар. споделени ресурси, т.е. възможността университетите да образуват мрежа, да разработват съвместни програми за обучение и да се включват в консорциумите на европейските университети, където студентите, обучавани в България да могат да получат диплома, която е издадена и от различните европейски университети, включени в тези консорциуми. Според министъра това ще даде конкурентно предимство на нашите университети.

"За една седмица електронните бележки са се увеличили с около 100 хил.", каза той. Двамата с министъра на здравеопазването Христо Хинков са обсъдили ново предложение, за да може максимално ефективно да се пренасят тези данни, свързани с отсъствията на учениците от здравноосигурителната система към образователната система. Обсъжда се това да не е свързано със заплащане от страна на родителите, съобщи просветният министър. Той уточни, че в електронните дневници не постъпва чувствителна здравна информация.

Той обяви, че в момента се работи по изработване на визия за нов тип учебни програми, които да са компетентностно ориентирани и подготвящи учениците за живота. До средата на февруари ще имаме този документ, който след това ще бъде обсъден от образователната общност, посочи министърът. Той се надява до година – година и половина ще може да започне тази промяна.