Създаването на малък Шенген между съседни държави, или по-конкретно премахване на контрола по сухопътните граници между България, Румъния и Гърция. Около тази идея се обединиха представители на трите държави. Европейската комисия не се нае с коментар относно предложението за създаването на така наречения Балкански Шенген.
Той изтъкна, че има категоричен отлив на водачи, които искат да работят по тези направления - заради висенето по границите и всички рискове. Биват принуждавани да нарушават правилата за движение, за да спазят строгите изисквания на фирмите.
Николай Рашков от Съюза на международните превозвачи в Брюксел на свой ред коментира, че като търговска организация ще подкрепят всяко решението, което може да облекчи транзита.
Рашков добави, че ако стане факт Балкански Шенген, то голям трафик от транзита ни през Сърбия ще се насочи през Румъния, което ще облекчи стокообмена. За всички е ясно нивото на популисткия елемент в изказванията на Австрия, отбеляза още той.
"При автобусите проблемът не е толкова голям колкото при камионите, които чакат с денонощия. Биха се решили въпросите в посока Румъния и Гърция. Влизането в Шенген премахва тази граница и изчакването. При тежкотоварните превозвачи проблемът е много сериозен. Преките разходи за конкретните превозвачи по тези направления възлизат на 200 млн. евро", коментира в "България сутрин" изпълнителният директор на Камарата на превозвачите Димитър Димитров.
"Присъединяването на Гърция към тази идея е изключително важно. Тази инициатива на трите държави е натиск за пълното ни присъединяване към Шенген. Стига сме питали този и онзи. Отговаряме на всички критерии. Нищо няма да стане, ако продължава да питаме и нямаме ясна и категорична позиция. Ще влезем, когато вече няма никакъв смисъл и бизнесът е съсипан. Тежко е положението на всички транспортни фирми в България. Питахме, вече трябва да действаме", категоричен е Димитров.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви за Bulgaria ON AIR, че за да имаме повече инвестиции, трябва да имаме по-добра свързаност, а частичният Шенген не решава генерално този въпрос, но си струва да се работи в тази посока.
"Новото е присъединяването на Гърция към идеята. Най-много чужденци посещават България от Румъния, на второ място са гърците. По подобен начин стоят нещата с българските граждани, които са пътували в чужбина. Румъния е вторият ни търговски партньор, Гърция е четвъртият. Сумарно е близо 1/4 от стокообмена", обясни той.
"Очевидно Австрия не е на правилната страна. Всички други държави приемат България и Румъния. Единствено една партия в Австрия, за да се докара пред своите избиратели. Австрия ни спира не защото не сме изпълнили изискванията, а защото Шенген не работи добре. Нека Австрия да се огради и не се занимава с нас", каза още Велев.
Председателят на АИКБ подчерта, че опашките по границите оскъпяват превозите и стоките в магазините ни. "От това, че ние не сме в Шенген, ние имаме по-високи цени на продуктите. Трябва да проявим по-голяма твърдост. Това наведено положение и хленчене очевидно не помагат", на мнение е Велев.
"В най-пиковите моменти на "Калотина" опашката надхвърли 13 км. Ще подкрепим всяка мярка, която да улесни стокообмена. Ключовият въпрос е кога ще станем пълноправен член на Шенген. България и Румъния са готови да бъдат пълноправни членове на Шенген. Инициативата на тези три държави е ключова. ЕК безспорно трябва да даде становище", посочи гостът..
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)