Дефлацията в Китай поражда глобални рискове

Световен проблем

Китай потъва в дефлация, тъй като търсенето на стоки и услуги намалява. С оглед на това, че много китайци са обезпокоени за бъдещите икономически перспективи и съответно по-малко склонни да харчат, потребителските цени в азиатската страна са се понижили за трети пореден месец през декември. През цялата 2023 г. износът се е свил с 4,6 на сто, а за първи път от 2019 г. са намалели и морските товарни превози към САЩ, което е явен сигнал, че търсенето на китайски продукти на някои големи пазари се е забавило.

Икономистите от американската банка "Морган Стенли" (Morgan Stanlеy) определят случващото се като "най-продължителната и дълбока" дефлация в Китай от азиатската финансова криза през 1998 г., когато страните от региона влязоха в рецесия и им бяха необходими няколко години, за да се възстановят.

Китайското правителство е ужасено от подобна перспектива и увеличава усилията си, за да се справи с намаляването на цените и да съживи икономиката, избягвайки спирала, подобна на тази, в която се оказа Япония в началото на 90-те години на миналия век. Пекин разчиташе тенденцията да се промени, след като свали строгите ограничения за КОВИД-19, но резултатите се оказаха далеч от очакванията - през 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 5,2 на сто, което е най-ниската стойност от 1990 г. (като се изключи периода на пандемията).

Данните са разочароващи, тъй като китайската икономическа система има нужда от радикални реформи, които дават възможност за структурни промени: моделът, който се базира върху ниските разходи за труд, внедряването на западните технологии и износа вече не функционира както преди. Спукването на балона в огромния сектор на недвижимите имоти, който е ключов за националната икономика, е само едно от последствията от излишъка от публични инвестиции и дългове в дейности, които в най-добрия случай са непродуктивни и целят да поддържат БВП, заетостта и сектора на държавните банки. Междувременно страната продължава да регистрира обезпокоителен демографски спад. След като през 2022 г. населението на страната се е понижило за първи път от 60 години, през 2023 г. тази тенденция дори се е задълбочила.

Проблемът е да се разбере дали Пекин е готов да реформира системата. Редица икономисти са убедени, че решението се крие в стимулирането на вътрешното търсене, което е на твърде ниско равнище. Най-добрият начин за постигане на тази цел е истинска и ефикасна система за социално осигуряване, която до този момент практически липсва в страната. Китайците са склонни да спестяват колкото е възможно повече, тъй като са принудени да плащат от собствения си джоб за услуги от първостепенно значение като училището за децата, здравната помощ и вноските за пенсия, отбелязва БТА.

Правителството никога не е показвало ентусиазъм към подобно решение, дори пред перспективата през 2024 г. ситуацията да се влоши в един свят, в който властва политическо напрежение и много страни търсят алтернативни на Китай решения за промишленото си производство. Както твърди пред британския вестник "Гардиън" Джордж Магнъс, икономист в Китайския център на Оксфордския университет: "Който очаква макроикономически стимули и реформи ще остане още веднъж разочарован. Ще има някакво понижение на лихвите и помощи за сектора на недвижимите имоти, но с единствената цел да се стабилизира икономиката, а към паричната политика и баланса подходът ще продължи да е предпазлив".

"Нищо не навява на мисълта, че Пекин ще предприеме сериозни мерки, за да насърчи потреблението и доходите на семействата. Както изглежда обаче, идеята е да се подсили икономическата пропаганда и ориентацията на общественото мнение, за да продължи положителното говорене за Китай", допълва той.

Дефлацията не е проблем, който излага на риск изключително китайската икономика, нито пък интересува само западните компании , инвестирали в азиатската страна или по някакъв начин зависещи от икономиката на Пекин. Може да има отрицателни последици и за останали свят, тъй като, както пише Магнъс, поставя основите за мащабна търговска война.

"Години на промишлена политика, основана върху производствения сектор, подкрепяна от държавни помощи и достъпа до чуждестранни технологии, доведоха до огромно свръхпроизводство в сектори като стоманената промишленост и възобновяеми източници на енергия. Ефектът от това е видим във вълната от електрически автомобили и китайски батерии , която се "изсипва" върху останалия свят. Китай ще продължи по този път, като насърчава допълнително манифактурата и износа". Съвсем не е сигурно обаче, че Европа и САЩ ще приемат да внасят китайски стоки, рискувайки допълнителна деиндустриализация.

Китайските държавни банки направляват капитала към промишления сектор, пише "Икономист". "На компаниите, които изнасят стоки е наредено да увеличат производството си. През първите 11 месеца на 2023 г. инвестициите в металургията, автомобилния сектор и електрониката са нараснали съответно с 10, 18 и 34 на сто спрямо същия период на 2022 година". Всичко това се случва в страна, която е известна с щедрите субсидии за фирмите износителки в глобален контекст, в който Западът и новоъзникващите икономики като Индия не са склонни да толерират подобни политики.

Както обясни неотдавна Майкъл Петис, американски икономист, който преподава във Фондация "Карнеги" за международен мир, "ако през идните 10 години китайската икономика нарасне с 5 на сто на годишна основа, запазвайки сегашната си зависимост от инвестиции, делът й в световния БВП ще достигне 21 на сто, а на инвестициите - 37 на сто. Ако обаче се предположи, че инвестирането в един долар, има смисъл, само когато произвежда минимум три долара потребление, то тогава заключението е, че светът ще намали своя дял инвестиции и ще потребява китайски продукти". Този сценарий е малко вероятен, имайки предвид, че САЩ, ЕС, Индия и други страни се опитват да разширят дела на инвестициите в икономиките си, пише италианското издание.

В такъв случай изострянето на търговското напрежение би било неизбежно. "Имайки предвид огромните предизвикателства, които го очакват, за Пекин не би било изгодно да отблъсне подадената ръка от основните търговски партньори, започвайки война заради субсидиите си", заключва "Икономист". За съжаление алтернативата - още една година без нищо, което да компенсира срива в сектора на недвижимите имоти и спада на търсенето - изглежда все по малко-привлекателна.