Топ съдебен медик разкри как се разпознават децата жетви на насилие

Съдебният медик д-р Иван Црънчев с интервю пред "Марица" за насилието над деца у нас.

- Д-р Црънчев, много ли са децата, които са жертва на домашно насилие?

- В последно време станахме свидетели на много случаи, в които насилието се случва у дома. Към коя възрастова група са по-агресивни родителите, има ли изобщо такава?

- Имат ли значение социалният статус и образованието на родителите, които упражняват насилие над децата си, и какъв е профилът на родителя насилник?

- Какви средства за насилие се използват най-често?

- Има ли случаи, които не можете да забравите?

- Кой търси помощта ви - някой от родителите, роднини, учители…

Д-р Иван Црънчев е завършил с отличие Медицинския университет в гр. Пловдив през 2013 г. През 2018 г. успешно полага държавен изпит за придобиване на специалност „Съдебна медицина и деонтология“. Втората му магистърска степен е по специалността „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Владее руски, английски и немски език. Председател е на Етичната комисия на Български лекарски съюз- колегия Пловдив. През 2020 г. придобива и образователно-научна степен „доктор“ по проблемите на детското насилие. Към настоящия момент е главен асистент в Катедра по съдебна медицина и деонтология на Медицински университет-гр. Пловдив с профил англоезично обучение. Работи като съдебен лекар в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив и в МБАЛ „Пазарджик“. Автор е на множество статии и учебни пособия, както и член на няколко редакторски екипа на чуждестранни журнали. Всяка година по света милиони деца са в риск от насилие или стават реално жертви на упражнено над тях насилие.

Историята на малкия Адриан, станал жертва на домашно насилие от приятеля на майка си, за пореден път предизвика негодувание и потрес сред обществото. За съжаление, домашното насилие е факт дори в най-развитите страни. Данни на СЗО сочат, че от 25% до 50% от децата по света претърпяват физическо насилие, а 20% от момичетата и 5 до 10% от момчетата стават жертви на сексуално насилие. Според данни на УНИЦЕФ в България приблизително всяко второ дете е ставало жертва на някакъв вид посегателство. За издевателството върху деца разговаряме със специалиста по проблемите с детското насилие д-р Иван Црънчев.

- Като говорим за насилие над деца, следва да споменем, че това е един социалнозначим проблем, разпространен в световен мащаб, като нито една държава или обществена прослойка не е пощадена от него. В този комплекс се включват всички форми на насилие над деца, които могат да бъдат обединени най-общо в следните основни подгрупи: физическо насилие над детето, сексуално насилие над детето, емоционално насилие над детето, неоказване на достатъчно грижи за детето, финансова и др. експлоатация на детето.

- Насилието над деца се случва навсякъде - в дома, в детската градина и училището, на улицата, в приятелския кръг, в детската градина или яслата, в правораздавателните институции и т.н., като нито една възрастова група сред децата не е защитена. Особено впечатление прави малката възрастова група деца, където травматизмът е по-тежко застъпен. Това се обуславя от редица рискови фактори, а също така от липсата на съпротивителни възможности и на физически незрелия все още детски организъм.

- Редица са рисковите фактори, способстващи за възникване на този вид насилие. Един такъв фактор е, когато детето е с един родител или настойник. Като рискови фактори данните отчитат принадлежността на детето към някои малцинствени групи, ниско икономическо и социално положение на родителите и др. Наличието на хронично заболяване при детето, изискващо специални и продължителни грижи за него, също е индикатор за повишен риск за насилие. Злоупотребата с алкохолни или наркотични вещества от страна на родителя или настойника се явява съществен риск за възникване на насилие и очертава част от профила на насилника. Психиатрично заболяване, свързано с проява на агресивно състояние, също е рисков фактор за насилие от страна на извършителя, като мъжкият пол в този случай е по-застъпен. Показателно е, че немалка част от родителите, преживели насилие в детска възраст, се превръщат също в насилници над своите деца. От друга страна, деца с ментални увреждания, с ретардация на личността, а също и деца, настанени в социални домове, са също потенциални жертви на насилие. Тези с по-буен нрав, бебетата с постоянен и продължителен плач също са в рисковите групи за упражняване на насилие.

Тук се обособява и т.нар. „синдром на раздрусаното бебе“. Същият е съпроводен с тежки увреждания в областта на главата на детето - ретинални и субдурални кръвоизливи, често довеждащи до фатален край. Място в травматичния комплекс при този тип насилие заемат и останалите увреждания от други по характеристика средства - остри предмети, огнестрелни оръжия и др. Макар и по-рядко, се използват горещи предмети, включително изгаряния от цигари. Имали сме случаи на потапяне на децата в гореща вода, поливане с горещи течности. Случаите на задушаване също заемат своето място при домашното насилие. Определено, най-честата травматология е в резултат на употребата на различни видове твърди тъпи предмети. Уврежданията от тях са фигуралните кръвонасядания, кръвонасядания в различен стадий на проявление, травми по нетипични за травмиране при падане области, следи от ухапвания, следи от изгаряния с цигари, характерни счупвания по опорно-двигателния апарат и др., които са сигнална лампичка за специалистите, че става дума за насилие.

- Всеки случай, в който дете е жертва на насилие, не се забравя. В практиката си сме попадали на различни ситуации - една част с леки, а друга с тежки травматични увреждания, водещи дори до фатален край. Разнообразието от случаи е свързано и до голяма степен с вида и произхода на травмите, които могат да се наблюдават при такъв тип насилие. Сред тях попада дете, което бе дошло за преглед с неговия родител, при което бе установено, че то е жертва на насилие от негов съученик. След нанесен удар в главата то изпада в безсъзнание и е откарано по спешност в болница. В процеса на диагностика и пролекуване се оформя рядък синдром на очедвигателен дефицит поради засягане на мозъчния ствол. В друг случай от практиката дете бе станало жертва на насилие, с причинена фатална черепно-мозъчна травма. Срещу него беше упражнявано системно насилие, което обаче не е било установено навреме. В този казус фаталният край е могъл да бъде предотвратен, ако са се познавали някои типични морфологични прояви на физическото насилие. При това дете не е било обърнато достатъчно внимание на наличното предхождащо спираловидно счупване на бедрото, наличието на травми в устната кухина и кръвонасядания по детето, имащи различна давност. В друг фатален случай с дете картината беше подобна - множество травматични увреждания, причинени от твърди тъпи предмети, наличието на различни по давност кръвонасядания, травми в нетипични за падане зони от тялото бяха показателни и предсказващи за упражненото системно насилие. В същия този казус противоречивите данни от родителите, че е паднало от леглото, че се е задавило, сами по себе си също бяха алармиращи за предполагаемо упражнено детско насилие, което впоследствие се потвърди от аутопсията.

- Специалността „Съдебна медицина“ е тясно обвързана с хода на редица досъдебни производства, сред които и такива, засягащи лицата под 18-годишна възраст. Така в качеството си на експерти нашата помощ търсят разследващите престъплението органи - полиция, прокуратура, съд. И това в болшинството от случаите касае случаите на сексуални престъпления. При децата, жертви на физическо насилие, се наблюдава различна тенденция - обичайно към нас се обръщат родители и роднини, а понякога и попечители на децата. Когато детето е в по-голяма възрастова група, се случва и самото то да потърси нашето съдействие.