Мехран Давари след бежанския лагер в Бусманци: Продължавам към свободата

Но един спасителен пристан винаги ще го чака. И той винаги ще се връща при него. „Единственото нещо, което може да ме вдигне, е музиката. Хеви метъл”, обяснява Мерхан.

От тези събития го делят 13 години. Споменът за тях се завръща на 11 януари, когато е задържан в Бусманци. „До четвъртия ден бях в шок. Защо съм тук”, се питал Давари.

Питал се, защото никога не е пристъпвал закона. Иска само едно – да сложи край на 13-годишната сага и да се сдобие със статут. Защото обича страната ни, свободата и приятелите си. Мехран споделя и че се чувства българин.

Часове, след като беше освободен от бежанския лагер в Бусманци, иранецът Мехран Давари разказа пред Нова телевизия за шока да те задържат след 13 години у нас, пътя към свободата и музиката като спасение.

Мехран вижда себе си в отражението на песента „Волна душа“. Някога я пеел като вокалист на група „Нови окови“. Днес я слуша, за да си напомни кой е. „В момента се чувствам така… да оставя сивотата отзад, далеч от мен и продължавам към свободата“, споделя той.

Преди да продължи към свободата обаче, се налага да си спомни и за онези дни, в които от момче се е превърнал в мъж, а съдбата му е била заложена на карта. „Помня, че веднъж ми бяха сложили пръчка отзад на яката и бях разпънат за около 12 часа“, разкрива Мехран.

Това се случва, когато Революционната гвардия в Иран го залавя през 2009 година. Помни и една конкретна стая. „С една метална маса. Все едно сме в Средновековието. Там те бият, но знаят и в коя част на тялото трябва да те ударят, за да не остане белег”, казва още той.