A в Гърция отнемат шофьорската книжка, ако си хвърлиш фаса на пътя...

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Да видим.

Какво си имат в Гърция?

Какво? Мислите си, че тези двамата са изолиран, частен, единичен случай?

А, да – в Гърция глобяват и за пушене в колата, ДОКАТО шофираш, както и ако пиеш или ядеш, защото така се разсейваш и с това застрашаваш себе си и околните.

Ако бяхте прави, щеше да е добре и изречението два абзаца пò горе нямаше да има смисъл. Да.

Ако само знаехме отговора, нали…?

В Гърция отнемат шофьорската книжка, ако си хвърлиш фаса на пътя.

Да хвърлиш бутилка на улицата, символично изплювайки се в лицата на всички наоколо, е тяхното разбиране за социален бунт. Макар че не могат да напишат „социален бунт“.

Дали?

Докато хората, които са приучени да пазят и съграждат, вместо да рушат и цапат, няма да са по-полезни за средата си?

Започва дружно клатене на глави с цъкане на език и спорадични поздрави към майките, откърмили и възпитали двамата съвременни боляри.

Интересно е, че – докато в повечето страни по света социалният бунт е насочен срещу политическа класа или остарели догми – у нас представлява атака срещу собствената ни жизнена среда. Срещу нас самите.

Мислите си – нищо работа! Имаме по-големи и по-важни проблеми за решаване.

Например, дали вцепенените от индивидуализъм до степен да издигат до лично мото лафа „аз да съм добре, да го д*хат другите“, не биха били разрушители на собствената си среда (демек, държава)?

Това действие отрезвява хората наоколо и ги вади от ступора. Щом бутилката пада в кошчето, всички вече са сигурни, че случката се е случила и не е плод на фантазията им.

Това имаме тук.

____________

Пускането на въпросната бутилка не беше нищо друго освен акт на демонстрация, че те – двамата съвременни боляри, притежатели на четири мозъчни клетки, които си делят помежду си – са недосегаеми от НИЩО, нито от закони, нито от култура, нито от възпитание. Че са над нещата дотолкова, че хорските закони и правила са само забава за тях – забавляват се, докато ги тъпчат.

Но това е вече по отношение на пътната безопасност, а за там да не отваряме дума, защото там пък какви „геройства“ има всекидневно в България, колко пилене на гуми и опити да са Вин Дизел има, че чак страх да те хване. Но поне можем да си отговорим защо прирастът ни е отрицателен. Какво се пулите? Как ще правят деца безпиш*овци, които се нуждаят от тия пенис-удължители, които наричат „пилене“ и „ръчкане“ (за коли става дума, ако се чудите), с които да си избиват комплексите? Как наистина? Те останàха трима нормални на кръст в тая държава.

Имам предположение, де. Желанието да демонстрираш сила и желанието да оставиш нещо след себе си се съчетават добре 2 в 1 за „ония“. Неможейки да оставят друго освен кафява диря, се задоволяват с каквото могат – според „таланта“ си. А и така дразнят един куп хора наоколо, с което демонстрират силата си над тях („кво бе, кво бе! кво ме гледаш бе!).

История от неотдавна. Вечер. София. Център. Точно до площад „Славейков“. Светофар. БМВ от най-последен модел (такова клише, че чак ме е яд). Чака на светофар. Светва жълто. Шофьорът се приготвя да потегли. Светва и зелено. Потегля. Бавно. Много бавно, като на парад. Минава само 7-8 метра и спира. Прозорецът отдясно се отваря. Космата, дебела ръка се протяга. Бавно. Държи пластмасова бутилка от минерална вода. Ръката изведнъж рязко пуска бутилката на улицата, до бордюра. БМВ-то дава мръсна газ и изчезва по „Раковска“.

Примерът е само един, защото е красноречив и добре описва много явления ведно. Но, ако се замислите, ще се сетите за свои такива примери. От скоро и отдавна. От вашия град в България и от онези, в които сте били на гости. „Геройства“, извършвани и от бедни, и от богати. А, ако си сложите ръка на сърцето и си помислите за своето „геройство“… Хайде да не си разваляме настроението с лични нападки, а?

Дали културата на поведение пък няма нещо общо с тези дребни неща – като пазенето на околната среда и жизнената среда? Дали едното не води до друго? Общите ни възпитание и мироглед дали нямат нещо общо със създаването на подходящи/неподходящи условия за живот?

Само дето „геройството“ у нас е издигнато в култ. Чакай, чакай, не бързай да се радваш, не се хващай за думата. „Геройство“ е за извършителите, те го виждат като геройство. За обикновения наблюдател е разрушителен вандализъм. А защо ония го имат за геройство… това, мисля, отделен клон на психиатрията трябва да се заеме с разгадаването.

Хората наоколо гледат вцепенени. Не са сигурни, че това се е случило. Една млада жена, казвайки нещо много тихо, под нос (разбира се само по мърдането на устните), се приближава до пластмасовата останка от хиперкултурата на новия елит, вдига я и я пуска в кошчето, което се намира на два метра от точката на приземяване на тази пластмасова осколка от снаряда на културната революция.