Джефри Хинтън: Стоим на ръба пред екзистенциална заплаха за цивилизацията ни

"Плащате огромна цена от гледна точка на енергия, но когато един от тях научи нещо, всички го знаят и можете лесно да правите копия. Така че добрата новина е, че открихме тайната на безсмъртието. Лошата новина е, че не е за нас", казва ученият.

"През последните 50 години се опитвам да направя компютърни модели, които могат да научават неща малко по начина, по който мозъкът ги учи, за да разбера по-добре как мозъкът учи нещата", разказва Хинтън пред "Гардиън".

Преди около година един от най-важните специалисти по изкуствен интелект за Google напусна компанията. Причината - тревогата около безконтролното развиване на AI.

Всъщност, в историята няма пример за по-развит субект, управляван от такъв с по-ниски възможности.

Въпреки това, казва той, правилният начин да мислим за шансовете за апокалипсис е по-сходен до обикновеното хвърляне на монета, отколкото бихме искали.

Опитвайки се да моделира как работи човешкият мозък, Хинтън се оказва един от лидерите в областта на "невронните мрежи", подход за изграждане на компютърни системи, които могат да се учат от данни и опит.

Цифровият интелект е много гладен за енергия, еднакъв е, но има едно предимство. Веднъж научено, знанието може да се сподели мигновено сред останалите копие. При хората това е невъзможно.

"В момента имам огромна несигурност. Възможно е големите езикови модели, технологията, която е в основата на системи като ChatGPT, "след като са погълнали всички документи в мрежата, да не могат да стигнат много по-далеч, освен ако не получат достъп и до всички наши лични данни. Не искам да изключвам такива неща - мисля, че хората, които са уверени в тази ситуация, са луди."

Изкуственият интелект ще е прочел всяка книга, която някога е била написана. Представете си алгоритъм, обучен в тънкостите за това как да се манипулират хората, и освен това да е запознат с практичния резултат от теорията. Това е вече постижимо.

Джефри Хинтън е известен като кръстника на дълбокото машинно обучение. Той е компютърен учен и когнитивен психолог, постигнал научен пробив в тази област още в края на 80-те години на миналия век. През 2012 г. заедно с главния учен на OpenAI, Иля Суцкевер, Хинтън постига пробив и в областта на компютърното зрение. Хинтън получава наградата Тюринг за 2018 г., често наричана "Нобелова награда за компютри", но през 2023 година напуска Google.

Критичният момент в развитието на AI ще настъпи през следващите 5 до 20 години, казва той. "Но не бих изключил това да стане след година или две. И все още не бих изключил 100 години - просто моята увереност, че това не се е случвало от известно време, беше разклатена от осъзнаването, че биологичният интелект и цифровият интелект са много различни, а цифровият интелект вероятно е много по-добър".

Откакто обяви страховете си публично, Хинтън беше подложен на критики, че не последва някои от колегите си и се отказа по-рано. По думите му обаче има и надежда. За пример той дава Студената война и разпространението на ядрени оръжия. В крайна сметка обаче ядрена война няма.