Боян Рашев: Не, съседите не ни спасяват с тока!

Щяха да ни спасяват, ако имахме недостиг на генериращи мощности или пък, ако нашите бяха шокиращо скъпи поради някакви естествени и/или пазарни фактори, а това не е така...

Днес се случва нещо различно:

Това е положението.

Коментар на Боян Рашев, един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.

През 2022 г. въглищните ни мини и ТЕЦ наистина спасяваха всички наоколо, работейки максимално, за да осигурят тока, който иначе би дошъл от екстремно скъп газ. Те успяха да потиснат цената на тока за цяла Югоизточна Европа по време най-голямата енергийна криза след Втората световна война.

Комбинацията от спада на цените на газа и супер скъпите въглеродни квоти правят нашите лигнитни ТЕЦ абсолютно неконкурентни. Както въглищните ТЕЦ на Турция и Сърбия (не плащат квоти), така и газовите на Румъния (и на север от нея), Гърция и Турция (4 пъти по-ниски разходи за квоти) имат по-ниска себестойност на производството в такива условия. Това води до положение, в което при местен товар от 6500-6800 MW, лигнитните ни ТЕЦ произвеждат под 2000 MW, а България внася около и над 1500 MW. В нормалната ситуация България би задоволявала изцяло нуждите си и би изнасяла поне 500 MW като лигнитните ТЕЦ дават над 3500 MW.

Цялото това изкривяване на пазара се дължи на въглеродните данъци. Те са създадени с цел да затворят местните въглищни мини и ТЕЦ в ЕС и постигат целта си. Печелят износителите на газ за Европа (вчера Русия и Норвегия, днес САЩ и Норвегия и др.) и въглищните ТЕЦ около нас (Турция и Сърбия).