"НАЗ очаква адресирането на сериозните предизвикателства и проблеми пред сектора от страна на управляващите и намиране на ефективни решения и подкрепа. НАЗ заявява абсолютна и непоколебима готовност да защитава сектор „Зърнопроизводство“ и членовете си с всички позволени от закона средства и подходи, в това число шествия, протести и блокади, както по места, така и в столицата", казват още от асоциацията.
- Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
- Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
- Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;
- Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:
5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.
Зърнопроизводителите са в протестна готовност първа степен. За това съобщи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, след проведено заседание на Управителния съвет на асоциацията.
В края на миналия септември земеделските производители в цялата страна протестираха и повече от 40 важни пътни точки и гранични пунктове в България бяха блокирани.
НАЗ настоява и за изслушване пред Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание.
НАЗ подчертава също и тежката ситуация, в която се намира сектор „Зърнопроизводство“ и необходимостта от взимането на навременни мерки за оцеляването му.
От там излязоха и с декларация, в която са посочени пет основни искания.
Настоява се също за спешна среща с министър-председателя на България акад. Николай Денков, министър-председателя в ротация Мария Габриел, ръководството на Министерството на земеделието и храните и Министерството на финансите.
- Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.
1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.
Зърнопроизводителите посочват огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, както и продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията.
Секторът от няколко години се намира в колапс, заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата в зърнопроизводството става все по-остра, посочват от асоциацията и изброяват основни критични обстоятелства. Сред тях на първо място са последиците от войната в Украйна, следва големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, многобройните екологични европейски изисквания.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)