Започна преброяването на зимуващите водолюбиви птици

"В миналото сме имало около 400-500 хиляди зимуващи. Сега имаме обикновено около 200-220 хиляди", потвърди Чешмеджиев.

"И през зимата, и през лятото е наслаждение да наблюдаваш живия свят – скалите, минералите, растенията, животните", твърди Цонев.

"Имаме късмета да живеем в страна с доста запазена природа с много видове. По територията на страната преминават два миграционни потока, които допълнително спомагат за това", добави Чешмеджиев.

Средата на януари е времето, когато се проследяват зимуващите водолюбиви птици.

В един от най-студените януарски дни екип на NOVA поема със специалисти по птиците на експедиция около ледения рай. Природата може да е сурова за хората, но за водолюбивите пернати язовирът е дом и укритие.

В топлите месеци язовир Горни Дъбник е известен като Плевенското море. По извитите му брегове гъмжи от плажуващи хора, опънали палатки край водата. Зиме обаче студът рязко сковава водоема и го оставя изцяло на дивата фауна.

Въпреки това България е сред водещите държави на континента по видово разнообразие. Сред първите сме и по брой влажни зони, разположени на нашата скромна спрямо други страни територия.

Именно това мотивира стотиците експерти, природозащитници и доброволци да преодолеят несгодите на студеното време и да обикалят с биноклите в търсене на живот из дивата пустош.

Около язовира наистина е пълно с живот. Чапли, корморани, гъски, патици, лебеди и какво ли още не. За голяма част от тях България е временен дом. Мигрират тук от още по-студените зими на север.

Преброителните екипи са над 40 и за няколко дни обхождат около 200 влажни зони. През погледа им минава цялото зимно птиче разнообразие – от хилядите фламинги по Черноморието до цветната палитра от гъски и патици в блата, язовири, канали и реки.

Традиционното среднозимно преброяване се прави в цяла Европа, Африка и Близкия Изток. У нас от 11 до 14 януари десетки екипи ще обиколят общо над 200 водоема. На ледено зимно сафари тръгна и наш екип.Колко са в дивата природа на България?

"В годините, в които съм доброволец, наблюдаваме, че като цяло водолюбивите птици намаляват. Причините могат да са най-различни. Дори това, че зимите стават по-топли и тези птици си остават в Централна и Северна Европа, и не се придвижват на Юг", обясни Цонев.

"В момента птиците зимуват и това е един от трудните за тях периоди. Това е времето, точно преди началото на гнездовия сезон, който започва обикновено през април, май, за някои видове и началото на юни", заяви Свилен Чешмеджиев, Българско дружество за защита на птиците.

"Видове, които гнездят много на север – в тундрите, по Скандинавския полуостров, в Русия. По време на застудяване се движат в Европа на Юг чак до Балканския полуостров", каза проф. Росен Цонев, катедра „Екология и опазване на околната среда”, СУ „Климент Охридски”.

"На територията на РИОСВ-Плевен, която обхваща областите Ловеч и Плевен посещаваме над 40 точки за наблюдение – по поречията на реките Вит, Искър, Осъм, Дунав, както и големи язовири като Горни Дъбник, Телиш. Посещаваме по-малки водоеми, рибарници, блата", каза Габриела Георгиева, гл.експерт в РИОСВ-Плевен.

"Целта е да съберем данни за популациите на зимуващите водолюбиви птици.За съжаление голяма част от тях са защитени и застрашени видове в национален и световен мащаб. Ако видим, че даден вид намалява рязко, можем да предприемем природозащитни мерки, за да го опазим", уточни Чешмеджиев.

В случая по-важното е ятото да бъде отбелязано в статистиката на експертите от Българското дружество за защита на птиците и Изпълнителната агенция по околна среда. Всеки студен сезон зимуващите у нас водолюбиви птици се преброяват, а данните са безценна научна база за анализ.

Екипът на NOVA се опита да приближи до ято големи корморани. Стотици от тях са се спотаили в един закътан залив. Приближаването трябва да бъде внимателно, защото всяко движение в храсталака за тях е аларма за опасност. Те свързват всяко човешко присъствие с ловците, които обикновено ги дебнат от брега на язовира.

И немите лебеди вече са отбелязани в общата статистика. Технологията на вписването е проиграна и в рамките на няколко дни ще даде резултат. Глобалните тенденции обаче са ясни – една от тях ясно очертава последиците от глобалното затопляне на климата.