Политолог: Сътношението на силите в света се променя, властта се пренарежда

Европа се бори с различни кризи

Защо България и Полша имат различно отношение към Русия?

Разделението между хората в градовете и селата расте

Кръстев обяснява, че масово за напускане на ЕС са гласували британци, които нямат добри транспортни връзки с големите градове. "Тези, които вече не посещават града, искаха да излязат от ЕС."

"В Унгария и България нещата са различни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-вече Османската империя са имперската сила. В исторически план Русия се разглежда по-скоро като освободителка."

Според председателя на Центъра за либерални стратегии разделението между хората може да се обясни и по географски признак. "Хората в Будапеща и Братислава са много по-близки до тези в Берлин и Барселона, отколкото до населението в селата в собствената си страна. Не става въпрос толкова за разликата между богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър", смята той.

"Има книги, които се концентрират върху конкретна година - "1989" или "1913". Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че все още не можем да ги прочетем", казва политологът Иван Кръстев в обширно интервю за германския вестник "Аугсбургер Алгемайне".

По отношение на кризите, които засягат Европа, Кръстев казва, че няма такава, която да доминира над целия континент. "През есента попитахме в 11 европейски държави кои от петте най-големи кризи създават у тях най-много тревоги за бъдещето - Ковид, икономика, война, климатични промени, миграция", изрежда той. "Германия е единствената държава, в която миграцията е най-горе", посочва Кръстев. "В Италия и Португалия е икономиката. В Полша и Естония - войната." Политологът забелязва и интересна тенденция - притесненията по отношение на миграцията в държави като Италия и Полша намаляват, когато крайната десница е на власт, дори броят на мигрантите да расте. "Това е важна причина защо правителствата в Европа, начело с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно", допълва той пред "Аугсбургер Алгемайне".

В интервюто Кръстев говори и за други разлики - тези за оценката към действията на Путин и агресивната война, която Русия води срещу Украйна. "Поляците, балтийците и дори финландците се страхуват от завръщането не толкова на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна - така че могат да се идентифицират добре с Украйна", смята той.

Кръстев казва, че Германия е на кръстопът по ред причини. Едната е свързана именно с политическия климат в САЩ. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше осигурявана от Вашингтон. След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени. След това се промени и зависимостта на Германия от руски газ, а опасността от открит конфликт между Китай и Тайван носи и рискове за германския експортен модел.

Кръстев обяснява избухването на все повече горещи конфликти със страховете от бъдещето. И връща лентата назад към Студената война. Тогава "и САЩ, и Съветският съюз бяха твърдо убедени, че бъдещето е на тяхна страна. Това до голяма степен обяснява защо не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че утре ще бъдете по-силни от противника си, защо бихте воювали днес?", пита той. Но днес не е така. "Активистите за климата и противниците на миграцията се страхуват от бъдещето. Това засилва желанието да се решат нещата сега - вероятно дори със сила."

Политологът не се наема да прогнозира как ще приключат изборите в САЩ през ноември, но казва, че те ще имат огромно влияние върху Европа. "Балансът на силите в света се променя. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна", обобщава Кръстев пред "Аугсбургер Алгемайне".

Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, но въпросът е как ще изглежда тя впоследствие. Изборите през тази година са тясно свързани с развитието на големите геополитически конфликти - резултатът в САЩ например ще предопредели хода на войната в Украйна, изтъква роденият в България политолог.