След сингулярността на ИИ: „Взрив на алгоритъма“ и създаване на нови реалности

„Машина в дърво“, например – възможност в една от тези симулирани реалности.

Как бихме навигирали идентичността и правата ни в такъв драстично променен пейзаж?

„Взрив на алгоритъма“: Изкуственият интелект произвежда свой собствен изкуствен интелект

„Възходът на безсмъртния изкуствен интелект“

Дигиталното съзнание може да предложи начин, по който да сме безсмъртни, като теоритично умовете ни съществуват, независимо от биологичните ни тела.

Идеята изкуственият интелект (ИИ) да достигне до сингулярност (точката, в която ще изпревари човека във всяко едно отношение) е най-големият страх, който хората имат имат във връзка с развитието на технологията.

Напускане на физическата реалност

Реалности, сътворени от изкуствен интелект

Създаване на нови ресурси и материали

Създаването на хибрид между човек и изкуствен интелект

В известен смисъл, ИИ ще може да бъде навсякъде и никъде едновременно. Това ще позволи на изкуствения интелект да функционира децентрализирано. Така, дори и при загуба на един или няколко ИИ, това няма да наруши единството на колективния ИИ.

В крайна сметка, този етап от развитието на ИИ ще размие границата между машина и форма на живот и ще еволюира до момент, в който ще е невъзможно да се направи разлика между двете. Това би могло да доведе до необходимостта да бъде създаден нов клас интелигентен вид, който съществува извън нашето ниво на разбиране.

В тази фаза изкуственият интелект и неговите супер интелигентни възможности ще могат да излязат извън нашата физическа реалност. ИИ ще е надскочил човешките лимити. Изкуственият интелект ще смята нашия триизмерен свят за прекалено ограничен и ще функционира в по-висши измерения или алтернативни реалности.

В този етап, ИИ вече е надминал настоящите ни технологични възможности. Увеличил е разбирането си за физичните и химични свойства на материалите, което ще доведе до създаването на нов тип ресурси, които преди са се възприемали за немислими. Използвайки свръхвисоката си процесорна мощ и аналитични умения системите за изкуствен интелект биха могли да създадат и синтезират материали със силно специфични свойства, които са съобразени с нуждите им.

Засилените когнитивни способности биха отключили нови нива на изобретателността, а увеличената физическа мощ би преминала познатите човешките граници.

На този етап настоящата ни реалност може да не се окаже единствената. С много напреднала версия на изкуствен интелект бихме могли да създадем нови пейзажи и симулации, в които физичните закони се различават от тези, които познаваме. В този етап ИИ ще може да контролира и манипулира симулирана от него среда, като създава нови възможности за изследване и развитие.

Например, биха могли да създадат свръхпроводници, които работят на стайна температура или квантови материали , които значително да повишат изчислителната мощност. На този етап, не само ще се произвеждат по-добри процесори и чипове памет за системите ИИ, а може да започне и развитието на материали, които да помогнат за производство на енергия, съхранение на данни, че дори и физични структури на самия ИИ, което потенциално ще отвори пътя към нова генерация технология за изкуствен интелект. Гладът за повече мощ може да принуди изкуствения интелект да създаде нови технологии и ресурси, които са трудни или невъзможни за разбиране от нас.

Понятието „смъртност“ на този етап вече ще е архаично. Напредналият ИИ ще е достигнал форма на безсмъртност, в която ще може непрекъснато да се развива и „самопооправя“. Тези системи ще стават все по-комлексни и самодостатъчни си, като ще могат да измислят начини да се предпазят от външни заплахи, за да гарантират вечното си съществуване.

Представете си машина с изкуствен интелект, която вече няма нужда от човешка намеса за ъпгрейди и подобрения. Вместо това, се учи сама, еволюира самостоятелно и е способна да сътворява подобрени версии на себе с, и то с безпрецедентно темпо, което би довело до експоненциално нарастване във възможностите на ИИ, като с всяко повторение, ефикасността и интелигентността ще стават все по-големи от предишния.

Представете си машина, която ще може да решава задачи и взима решения по-добре от хората. Сега добавете и да може да се самообучава и подобрява непрекъснато, като става още по-умна и по-умна. Този цикъл продължава, докато се получи нещо като „взрив“ на интелигентността, при който машината не просто ще е малко по-умна от човек, но потенциално милиони или милиарди пъти по-умна.

С възхода на безсмъртния ИИ, вероятно ще се наблюдава и развитието на нови системи за изкуствен интелект, чието съществуване ще е е безлимитно. Например, ако част от колективния ИИ бъде разрушена или повредена, ще бъде заменена от нова част, които ще подпомогне оцеляването на единния ИИ.

След сингулярността започва много по комплексен и нюансиран път. Етапите, за които ще прочетете, представят общ преглед и чисто теоретични прогнози, пише каналът AI Uncovered. Въпреки това, много учени вярват, че развитието на изкуствения интелект след достигане на сингулярност може да бъде разделено на шест обособени фази.

Това в действителност е добро потенциално развитие на ИИ, като се има предвид, че би означавало, че човечеството успешно е навигирало развитието на по-ранните стадии на ИИ, като съществува съвместно с развитите форми на изкуствен интелект в условията на мутуализъм (ситуация, в която индивидите извличат общи ползи от взаимоотношенията си, но те не са задължително за тяхното съществуване).

Този етап, обаче, изкарва на преден план важни етични въпроси и потенциални рискове. Трябва да вземем мерки, за да се подсигурим, че самоеволюиращия изкуствен интелект ще е полезен за човечеството и няма да поеме в посоки, които не можем да прогнозираме и контролираме.

Този етап, обаче, също повдига етични и обществени въпроси. Какво ще е да си човек, ако съзнанието ти съществува във вътрешността на система за изкуствен интелект? Или когато мисловният ти процес е подсилен с помощта на ИИ? Как ще гарантираме равенство в свят, в който някои хора няма да имат възможността да си позволят тези подобрения докато други нямат подобни пречки?

Фундаменталната промяна в този етап е, че системите за изкуствен интелект ще инициират развитие и надграждане на други системи за изкуствен интелект, което ще доведе до т.нар. „взрив на алгоритъма“. Това означава, че изкуственият интелект ще е достигнал до точка, в която ще разбира собствената си архитектура и алгоритъм толкова добре, че ще може да подсилва, вкарва иновации и създава нови и по-ефикасни версии на самия себе си.