В интервю за БНР филологът проф. Боян Биолчев посочи, че същественото е, че Нова година е най-напред архаичен празник, а същевременно е много сърдечен, “защото той отмерва възрастта на човека и му напомня по весел начин, че е временен, а това е и мъдростта, че трябва да се живее навреме“.
По неговите думи културата не изгражда наследството, а сформира всичко. Високата култура и мислене са тези, които дават шанс на един народ да живее със себе си.
Според него "никога не е имало период, в който да има желанието да има справедливост за всички, а цивилизацията се опира върху йерархия".
Според него присъствието на миналото е част от културното мислене и част от усещането за присъствие на тази земя. "Не разбирам хората, които говорят срещу историческите факти, а обожествяват други измислици, които почиват върху тях. Важното е тези, които имат усещане за нещата, да чуват доброто", посочва той.
“Истината е начин на преклонение пред реалността и умение да се извади това, което събираме като житейско познание, това, което наистина има някаква ценност. Най-тежкото при историческото възпитание е, че отделните митове се преплитат с реалността, която е била някога. Митовете понякога я изместват. В това отношение сме доста податливи като народ. Митовете винаги ги има и те шестват там, където има податлива умствена почва”, казва още той.
"Това какво е наследство – е свързано с чувството за национални ценности, в крайна сметка опира до интелекта и равнището на образованост на отделния човек", добавя професорът. Според него политиката изобщо не остава като наследство, а като последствие.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)