Убитият в София Кирил Русев в интервю от 2016 г. за схеми с лихварство

Отвличане, измъчване и впоследствие – разстрел. Това се е случило с 49-годишния Кирил Русев в първите дни на новата година.

В основата на убийството по всяка вероятност стоят неуредени финансови взаимоотношения, за които bTV прави разследване още през 2016 г. Разследването е на Мария Цънцарова.

Синът на покойния бивш финансов министър Стоян Александров – Петър, и собственикът на погребална агенция са обвинени за бруталното убийство.

Кирил Русев не успял да върне парите на Александров. По бързо производство частен съдебен изпълнител обявява за публична продан ипотекирания му имот. На търга се явява единствено Стоян Александров и го купува. А цената е двойно по-ниска от експертни оценки, доказва с документи длъжникът.

Кирил Русев се свърза преди 8 години с журналиста от bTV и разказа за лихварска дейност, която развива Стоян Александров. Тогава Александров е на ръководна позиция в банка и предлага на бизнесмени в нужда да им дава заеми не от банката, а с лични средства. Лихвите са огромни и са скрити в официално подписани договори.

Прокуратурата започва разследване срещу бившия финансов министър Стоян Александров за лихварство. През 2020 КПКОНПИ иска да му се отнеме на незаконно придобито имущество на обща стойност 10 376 874,55 лв. заради лихварска дейност. Предоставените кредити са общо 13 в размер на 906 400 лв. и 9 955 579,88 евро, посочват още от комисията.

Русев се подписал, че получава 306 800 долара, но твърди, че Александров му превел по банков път едва 260 000. Подписали и запис на заповед за 40 000 долара. За да гарантира, че ще върне парите, Русев ипотекирал пред нотариус игрална зала с бар в полза на бившия финансов министър.

Той не е единственият длъжник на бившия финансов министър. Петър Александров,През годините длъжниците сезирали институциите, но казват – без резултат. Твърдят, че Стоян Александров имал механизми да влияе на съд и прокуратура. От БНБ коментираха писмено пред bTV, че въпреки че физическите лица принципно могат да дават собствени пари на заем срещу лихва, законът не позволява да извършват тези сделки като „дейност по занятие". За лихварска дейност наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор.