"Дали ще допуснат да има задаване на въпроси към кандидат конституционниите съдии. По този начин те сами ще покажат дали искането на президента е основателно", обобщи тя.
От изключителна важност според нея е да се види дали по време на избор на конституционни съдии ще има публичност и откритост.
По думите й, когато правителството не иска да поеме отговорност по определени въпроси, то ги прехвърля на Народното събрание.
Според нея парламентаризмът се връща, когато е налице постоянна комуникация между правителството и Народното събрание.
"Всички казват да се върне парламентарното управление. Даже вчера слушах в едно предаване на БНТ как щом президентът е сезирал КС опозицията няма смисъл да го прави. Напротив. Когато говорим за парламентарно управление това не е управление на парламента. Това е чрез парламента", категорична е доц. Киселова.
По отношение на политическите компоненти в промяната на Конституцията наблюдаваме нещо, което аз бих могла да нарека хелиоцентризъм т.е. прекалено много се концентрират правомощия в Народното събрание. Това заяви в "Денят започва" доц. Наталия Киселова - преподавател по конституционно право.
Предстои Конституционният съд да се произнесе. Доц. Киселова постави двата акцента, върху които той ще работи: дали определени промени, които са направени, са в компетентността на НС или е трябвало да ги извърши Великото народно събрание и дали са нарушени принципи.
Преподавателят по конституционно право изрази мнението, че сега има много ярък политически момент с избора на конституционните съдии, според направени поправки в Конституцията. "Заявките са за много ярки политически фигури", категорична е тя.
"Не трябва да привикваш министрите по предварително зададени въпроси, които са селектирани от служителите в Народното събрание. За това е толкова важно кой ще бъде председател на Народното събрание, защото той казва "да" - този въпрос отива, "не" - този не отговаря на изискванията на правилника", коментира доц. Наталия Киселова
)