Отец Георги: На Богоявление лекуваме душите си

За тайнството, ритуалите и духовното значението на Богоявление пред Novini.bg говори отец Георги - предстоятел на столичния храм „Свети Апостол Йоан Богослов” в кв. „Левски”.

„30-тата годишнина на Христос започва с кръщение Господне. Според юдейските обичаи всяка обществена функция и свещенството тогава започвало на 30 години. Той е трябвало да спази този закон и затова на 30-та си годишнина излиза за т.нар. обществено служение на своята мисия. Това започва с празника Кръщение Господне, наричан още Богоявление. На този ден се случват две много важни неща – Христос се кръщава във водата и се случва Богоявление. Ние се кръщаваме, за да се отмие нашият първороден грях, който нашите прародители Адам и Ева са направили в Рая. Ние, хората които сме се родили след тях нямаме лична отговорност за него, но носим последствията от него. Това е склонността към грешения - правенето на грях, болестите и смъртта. Това са трите основни последствия на първородния грях, които се отмиват при кръщението. Вече имаме сили и възможност да вършим добро, да се отречем от злото. Затова и при нашето кръщение, човек дава обещание (ако е малък, неговият кръстник) да се отрече от Сатаната. Така ние повтаряме последствията от Христовото кръщение върху нас и се отричаме от последствията от първородния грях. Затова казваме, че когато човек се кръсти, той е чист, на него са му простени всички волни и неволни грехове”, изтъкна отец Георги.

„Йордановден е най-големият празник след Рождество Христово. Хронологическата разлика е 30 години от живота на Христос. Той се ражда и първите дни ги прекарва в Египет, след като умира цар Ирод, който го е гонил, той се връща в Назарет и там прекарва своето детство и юношество. За този период имаме много малко сведения в Библията. Казано е, че когато е бил на 12 години и отиват да се поклонят в Храма в Йерусалим, както е повелявала древната еврейска религия. Те са имали само един храм. Христос остава да беседва с тогавашните фарисеи – учителите на тогавашната вяра. Майка му и баща му си тръгват с цялата група за Назарет и го забравят и се връщат. Казано е също, че той е растял във вяра и послушание към родителите си и в благочестие. Това е всичко, няма други податки. Това дава повод на някои еретически учения да учат, че Христос бил взет в тези си години в Хималаите, което не е вярно. Църквата отрича и не приема това твърдение”, подчертава духовникът.

„Важното, което трябва да знаем е, че Бог, явявайки се в този образ, бива посочен от Свети Йоан Кръстител. Той е кръщавал вярващите месеци преди това с т.нар. покайно кръщение, казвайки: „Покайте се, защото се приближи царството небесно”. Това е и най-важното послание в Новия завет – да се покаем за греховете си, защото се приближава царството небесно, визирайки идващия син Божи. И при нашето кръщение, ние повтаряме кръщението Господне, като Богоявление за нас, като просвещение. Ние се кръщаваме в името на Отца и Сина и Светия Дух. Възприемаме знанието за Бога, животът на Света Троица в нашия живот. С неговото кръщение, до неговото възнесение и до неговото второ пришествие, ние вече живеем този живот на Бога, благодарение на това, че Христос е дошъл. Той направи така да можем да живеем с Бога, да бъдем синове божи. Това не е било лесно, човечеството тогава е било загубило тази възможност, с кръщението това става. И първото условие за това е покаянието. Покаяние от греховете ни, от привичките ни, от навика ни да правим зло, да познаваме истинския Бог. Затова и църквата е основана 50 дни, след като Христов се възнася, за да може да ни даде този осветен нов живот в Света Троица. Това е Царството Божие, което на този ден се отваря. Затова има предание, че на този ден небесата се отварят и действително е така”, обясни отец Георги.

„За това свидетелства Стоян Кръстител, защото на него само се отваря вратата в небесата и се чува гласа на Бог Отец: „Това е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение”. Това е първото лице на Света Троица – Бог Отец, Бог Син – второто лице е Господ Исус Христос, който се кръщава, възприема плът и става като нас, но без греха, и третото лице – Бог Дух Свети, който се явява под формата на гълъб. Няма до този момент такъв момент, в който да се е явила Света Троица в тази пълнота. Има отделни пророчества и цитати, например в Библията се казва: „Да създадем човека по наш образ и по наше подобие”. Тълкуванието на Църквата е, че трите лица на Бог общуват в любов, да знаем, че Бог е троичен. Затова и този ден се нарича Просвещение, затова и кръщението на всеки един от нас се нарича така. Ние казваме на новопокръстените новопросветени раб или рабиня божия, защото сме се просветили в най-важната истина – че Бог е троичен и че Бог се въплъти в лицето на Исус Христос и прие човешка природа, непреставайки да бъде бог и ни даде възможност да се наречен чада божи, да живеем живота на Бога, отвори ни вратите на царството небесно, взе ни от падналото ни състояние, в което бяхме след грехопадението. „Бог толкова възлюби света, че отдаде своя единороден син”. На този ден ни се явява тази истина”, подчерта духовникът. Той допълни, че има и други празника, в които се явява Света Троица – Петдесетница и Преображение Господне (първото явяване е още в Стария завет на праотец Авраам). Този ден се нарича и Просвещение”, казва още той.

„На Кръщение се явява второто лице на Света Троица и цялата тя под формата на глас и на гълъб, а на Петдесетница се явява третото лице – Светият Дух и така цялата е явена вече. Бог Отец се явява в Стария завет, Бог Син в Новия с Кръщение Господне и Бог Дух Свети на Петдесетница. Това е смисълът на съществуването на Църквата, на света, на всичко, което пише в Библията. Бог да ни посвети в своя живот, да ни даде своя живот, който сам той живее”, уточни предстоятелят на столичния храм „Свети Апостол Йоан Богослов”.

„Стоян Богослов в своето евангелие ни казва: „Бог никой никога не е видял. Единородният син Божи, който е в недрата на Отца, който се ражда от Отца предвечно. Дойде, за да ни покаже Отца, за да ни покаже Бог”. Господ вече има лице, той има своя личност като нашата, има своята човешка природа, затова можем и да го изобразяваме. Тук е основанието за иконопочитанието. Ние можем да имаме икони и да изобразяваме свещеното Господ и всичко, което е след него – Света Богородица, светиите, и да им се покланяме. Няма данни той да е бил рисуван, но има данни, че той е взел една кърпа по време на кръстния си ход в Ерусалим и някой му е подал кърпа, за да се избърше лицето и то се е изобразило. Това е първата икона на Христа, т.нар. неръкотворен образ на Господ. Много често се слага като кърпа на иконостаса. Точно заради това е Богоявление – можем да го видим и защото се явява и Света Троица. Освен, че е единородния син, който е в недрата на Отца, ни даде истинска представа и знание за Бога, ами можем да се причестяваме с него, да общуваме с него, научи ни как да се молим, чрез Господнята молитва „Отче наш”. Пак имаме Богоявление – истинско правилно богопочитание. Най-вече Света Троица се явява за първи път в историята на този ден – това е другата причина да се нарича Богоявление. Сам Бог се е явил такъв, какъвто е троичен – един Бог, но в три лица (Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети)”, обясни отец Георги.

Намираме се в навечерието на един от най-големите християнски празници Богоявление (Йордановден), който отбелязваме всяка година на 6-ти януари. Празникът Богоявление се нарича още Просвещение. Духовното значение на ритуала на този ден е молитва за Божията закрила, благословение и освещаване.

Отец Георги обясни, че е хубаво да се присъства на великия водосвет, който се прави два пъти – на 5-ти в храма, а на 6-ти навън, където има течаща вода или река, язовир, море, където се хвърля кръста и се изважда. Ако няма – в кръщелния купел или в някакъв съд с вода. „Най-важно е да има вода, която символизира слизането на кръста (Христос) във водата. Според преданието река Йордан се разделила тогава, след като нейния творец слиза в нея. Тя е нямала какво0 да му очисти, напротив – той е трябвало да бъде пречистена от слезлия създател на всичко. Бог Отец създава света чрез своето слово. Както казва Стоян Богослов: „В началото бе словото и словото беше в Бог и Бог беше словото”. Тук се визира не речта, а второто лице на Света Троица, което е Бог. За това Богоявление става дума – Бог се явява в плът. Това слово, чрез което сътворява целия свят и затова праща тъкмо него – словото, чрез което е сътворен светът, чрез него сега да го излекува, споделяйки всички събития, които ще направи в своя живот, започвайки с Кръщение Господне. Началото на домостроителството Господне за възвръщане на целия човешки род и на цялото творение към Бога и с това той го излекува. Това е условие, за да влезем в Царството Божие”.

Той подчерта, че Христос се кръщава, за да освети водите. „Той няма нужда да си отмие греха, защото той не носи последствията от първородния грях. Той се ражда от Света Богородица непорочно, бива заченат непорочно. На празника Благовещение тя зачева безмъжно, тя е присмо дева – била е преди, по време и след раждането дева и остава такава. Това е зачеване, отглеждане и раждане по чудесен начин нашия Господ Исуса Христа, който се ражда на Рождество Христово без болки. Тя ражда без никакво страдание. Спомняме си древните думи, когато Адам и Ева са съгрешили, а наказанието за Ева е: „С болки ще раждаш децата си”, тъй като са били отговорни за първородния грях. Света Богородица не е споделила тази болка, тя е родила съвършено безболезнено и по блажен начин своето дете. Понеже е заченат безстрастно, той не носи първородния грях и затова няма нужда да се кръсти, за да му се прости греха, но той трябва да влезе във водата, за да освети естеството на творението. Той започва своята спасителна, освещаваща мисия с този първи ден – с кръщение Господне и ще го завърши на Възнесение Господне след три години и половина, когато на Пасха ще възкръсне и след 40 дни ще се възнесе - Спасовден. С Кръщение Господне започва неговата домостроителна мисия. Със слизането във водата, той освещава водите. Водата е първоосновата на творението, тя е първата субстанция, която Бог е създал материално. Още в първите стихове на Библията се казва: „И дух Божи се носеше над водата”. Тази вода, която е пра материя. Затова тя е толкова важна за нашия живот. Ние самите сме съставени от вода, цялата биосфера е съставена от вода. Затова той слиза във водите освещавайки и изцерявайки материята и света и влизайки в тази праматерия от последствията на първородния грях, за който хората са виновни. Той започва своята освещаваща и спасителна мисия. Другото важно събитие на този ден е Богоявление, защото Бог се е явил. Той е синът Божи, който идва, за да ни покаже Бог Отец”, казва предстоятелят на столичния храм „Свети Апостол Йоан Богослов”.