И пак за насилието. МВР, обвинение и съдии – неможене, нехайство или съучастие?

… в такъв случай колко ще е далеч от идеята да пробва насилие и върху хора?

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Знаете ли какво е съучастие? Знаете. А, знаете ли, че съучастието може да се изразява в липса на действие срещу деянието? Ето, вече знаете.

Но тези отрепки, тази сган от садисти, които вилнеят пред очите на децата, убиват животни, разбиват детски психики, нараняват и са а-ха на една крачка да обърнат вилата или брадвата от кучето към детето, когато им вдигне шум.

Че те са му само електронна игра на него. Забава. Едно кръгло нищо.

________________

Да кажем, че и корумпираните политици и висши чиновници са много трудни за хващане и наказване. Добре, приемам. Живея е реалността, не съм малоумен идеалист.

Добре, да кажем, че големите бизнесмени са недосегаеми – зад тях има политически гръб, те са много богати, да кажем, че тук и там са се „сприятелили“ с някои полицейски шефове. Кой знае, всичко се случва, свят широк.

Или ни мързи да гледаме?

Кой насилник тогава е уплашен от закона?

Кой от тях има уважение към органите?

Към съдебната система?

Преди десетина години имаше един в „Надежда“, който стреля по деца и тогава случат се разшумя, та се сетиха медиите да питат съседите му що за човек е бил. И тогава разбрахме, че редовно си стрелял по бездомни животни преди това.

Всички насилници досега – година след година – получават глоба и се прибират вкъщи. Нито една ефективна присъда.

Говоря за най-ниските етажи. Които разбиват детски психики. Които травмират за цял живот. Които са на ръба да се прехвърлят на по-страшното престъпление, ако останат дълго време ненаказани.

Дали ще е правилно, ако кажем, че полиция, обвинители и съдии съучастват на престъпления в България? Не знам.

Защото се почва отдолу нагоре, ето защо. Да почнем с малките престъпления, а? Нека с тях се справим първо и си докажем, че можем, пък после да имаме самочувствието, че можем да се справяме. И да видим докъде ще стигнем.

И не, не са прави всички баячи, дето намилат, че – видиш ли – те за големите престъпления не си мърдали пръста, защо да се тревожим за тези – (уж) малките!

Или ще чакаме да стане фатално и после ще се чудим „как така, изведнъж?“… А то знаци е имало от години, ама са били замитани под килима.

Когато един насилник, който мечтае за насилието, дълго време не получава възмездие за насилието над животни и убийствата им; вижда как полицаите се правят на ударени, обвинителите се чешат по…, а съдиите го пускат с глоба…

Най-малкото… ей така, за разнообразие – да покажете, че можете.

Не бъдете част от проблема, станете най-после част от решението.

Не, не говоря за онези „големи“ схеми, които разбиват устоите на държавата на високите нива.

От години насилието над животни е престъпление, а полиция, обвинители и съдии – изглежда – още не са разбрали. От десетилетия ФБР води статистика за това, че ВСЕКИ един сериен убиец или тежък криминален елемент в САЩ е имал ПОНЕ един епизод с насилие над животни. За това също на никого не му пука тука, ние сме „над нещата“.

Колко убийства след пиянстване се случват на година? Следите ли статистиката? Нарязани жени, натъпкани в куфари натъпкани в багажници, пребити деца, застреляни съседи за вдигнат шум, застреляни съседи за изцапана врата – помните ли това?—описах ви 2023 година в няколко думи.

МВР, Калин Стоянов, вие нали знаете, че не сте само КАТ и охрана на масови мероприятия? Прокуратурата, Борислав Сарафов, може ли – докато чакате удара/случая на живота си – да помогнете малко и с обикновените случаи, които тровят ежедневието на хората? Пък колкото до „големите“ – дано ви махнат политическите копчета, че да се насладите на удара на живота си! Пожелавам ви го. Но дотогава – всички имаме работа, която ни се налага да вършим.

Министър на правосъдието, Атанас Славов, как мислите, ще има ли поне от малкото хванати и обвинени ЕДИН, който да получи строгостта на закона? Да дадете пример, че престъпление не е равно на забава и купон в нашата държава и ти се разминава с плащане на глоба, а че е равно на възмездие и наказание. Защото вече се давим. Давим се в помия от слабоумие и неможене.

Не мога да повярвам, че един сопол в човешки облик, който убива трикилограмовото кученце на едно 20-годишно момиче навръх Нова година, ще се размине с възмездието, защото на разследващите им е – едва ли не – под достойнството да разследват такова престъпление. Или че наръгалият куче, или че онзи, който пред погледите на хората (на деца!) на оживена улица в Бургас – със свидетели наоколо – ще се измъкне. Защо?