Е, ако не друго, поне Велкова ни кара да вярваме, че "невъзможното" в действителност не е чак толкова неосъществимо.
Представите и вярванията на бившия служебен министър в нереални факти, които не отговарят на реалността, обаче, не успяха да се материализират, а фактите за държавния бюджет говорят сами за себе си.
Всичко това, въпреки че второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се отложи за началото на 2024 г.
На 20-ти октомври 2022 г. в крайна сметка тя обяви, че ще предложат за обсъждане на Народното събрание проектобюджет за 2023 г. с дефицит от 6,6 % .
На същия брифинг Велкова "предвижда", отново в разрез с реалността, риск за България от процедура по свръхдефицит.
Действителността, за щастие, напълно се различава от мрачната картина, която бившият служебен финансов министър Росица Велкова рисуваше за държавните финанси.
"Дефицит от 3% от БВП не е възможен без приходни мерки. Не одобрихме искания за още 5 млрд. лв. нови разходи на министерства и общини", твърди служебният финансов министър в интервю от 28-ми април 2023 г.
2023 г. завърши с радостни новини за държавните финанси, разбивайки на съставни части всички мрачни "пророчества" за прекомерен бюджетен дефицит и нестабилност. Подготовката ни за еврозоната върви по план, а бюджетният дефицит за 2023 г. е по-нисък от планирания (2,2, вместо 3% от БВП). Благодарение на това общините ще разполагат с допълнителни 1,2 млрд. лв., с които да осъществят първостепенни по важност проекти.
На 21 април 2023 г. Росица Велкова обяви, че предложеният от служебното правителство законопроект за бюджет за 2023 г. е с дефицит на касова основа от 6,4% от БВП, който в номинално изражение представлява 11.8 млрд. лв., а на начислена основа дефицитът за 2023 г. е 6.1% от БВП.
По този начин държавата за пореден път гарантира поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г. Парите, вложени в инфраструктура и подобряване на средата за живот и бизнес логично са съпка в правилната посока, а именно ускорен икономически растеж в отделните населени места. Инвестиция в нашето по-щастливо и добро бъдеще. След разхода от 1,2 млрд. лв. за аванси за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП.
На 15 март 2023 г. Велкова продължава да сее страх с некомпетентността си. "Има риск за финансовата стабилност на държавата. Сериозно се влошава поддържаната фискална устойчивост. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Може да се стигне до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на плащания. Отлагане за неопределено време на присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото. Има и вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната. Може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП", се посочва в доклад до Министерски съвет.
Хронологията на нейната делюзия датира още от 29-ти август 2023 г., когато тя плаши със "значителен по размер дефицит" от над 11 млрд. лв., изразяващ се в 6,8% от БВП. "Ако се поддържа такъв дефицит, през 2025 г. бихме стигнали на 40 % дълг от БВП", "прогнозира" тя тогава.
)