Доклад на Сметната палата на Румъния поставя проблемите на здравеопазването им

В документа се поставя и проблеми на организацията в румънската здравна система.

От разпространената информация става ясно, че 46 процента от болниците в страната не са лицензирани от Инспектората за извънредни ситуации. Често сградите имат проблеми със сертифицирането за пожарна безопасност, предаде БТА.

Общо 68 от 368 болници в Румъния извършват дейността си в сгради, построени преди 1900 г., а 54 процента от лебечните заведения нямат компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс. 239 сгради от общо 3040 в румънската обществена здравна мрежа са с първа степен на сеизмичен риск и са застрашени от срутване. Това показват данните от документ на Сметната палата на Румъния, изпратен до президентството, парламента, правителството и Министерството на здравеопазването. В доклада от 64 страници, цитиран от румънския сайт Диджи24, се анализира управлението на човешките ресурси и болничната инфраструктура в Румъния в периода 2014-2021.

Авторите на документа напомнят, че „в Румъния няма Център по изгаряния, който да може да лекува много тежки случаи, нито медицински центрове за възстановяване на пациенти, претърпели тежки изгаряния, а само функционални звена, които могат да лекуват само случаи до определена сложност“.

В доклада се поставя и проблемът с недостига на лекари. Румъния е на предпоследно място в Европейския съюз със средно 304,7 лекари на 100 000 жители, докато Гърция, която е на върха на класацията, има почти двойно повече лекари на 100 000 жители, съответно 610,4. На национално ниво средната степен на заетост на свободните медицински длъжности в Румъния е 70 процента. Няма план за назначаване на специализиран персонал, който да осигури необходимото обслужване на пациентите, се казва в документа.

С две изключения (болницата за спешна помощ в Яш и Регионалния онкологичен институт в Яш), за посочения период няма изградени здравни звена с нови легла. Повечето пари за модернизация и ремонт в държавните болници са от средства от местните бюджети (47 процента) и от държавния бюджет (30 процента). Най-голям дял от парите за инвестиции са предназначени за закупуване на медицинска апаратура, съответно 75 процента, а разликата от 25 на сто от общо отпуснатите средства е за строителство, модернизация, укрепване и ремонт.