Доклад на Сметната палата на Румъния поставя проблемите на здравеопазването им

Общо 68 от 368 болници в Румъния извършват дейността си в сгради, построени преди 1900 г., а 54 процента от лебечните заведения нямат компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс. 239 сгради от общо 3040 в румънската обществена здравна мрежа са с първа степен на сеизмичен риск и са застрашени от срутване. Това показват данните от документ на Сметната палата на Румъния, изпратен до президентството, парламента, правителството и Министерството на здравеопазването. В доклада от 64 страници, цитиран от румънския сайт Диджи24, се анализира управлението на човешките ресурси и болничната инфраструктура в Румъния в периода 2014-2021.

В документа се поставя и проблеми на организацията в румънската здравна система.

От разпространената информация става ясно, че 46 процента от болниците в страната не са лицензирани от Инспектората за извънредни ситуации. Често сградите имат проблеми със сертифицирането за пожарна безопасност, предаде БТА.

Авторите на документа напомнят, че „в Румъния няма Център по изгаряния, който да може да лекува много тежки случаи, нито медицински центрове за възстановяване на пациенти, претърпели тежки изгаряния, а само функционални звена, които могат да лекуват само случаи до определена сложност“.

В доклада се поставя и проблемът с недостига на лекари. Румъния е на предпоследно място в Европейския съюз със средно 304,7 лекари на 100 000 жители, докато Гърция, която е на върха на класацията, има почти двойно повече лекари на 100 000 жители, съответно 610,4. На национално ниво средната степен на заетост на свободните медицински длъжности в Румъния е 70 процента. Няма план за назначаване на специализиран персонал, който да осигури необходимото обслужване на пациентите, се казва в документа.

С две изключения (болницата за спешна помощ в Яш и Регионалния онкологичен институт в Яш), за посочения период няма изградени здравни звена с нови легла. Повечето пари за модернизация и ремонт в държавните болници са от средства от местните бюджети (47 процента) и от държавния бюджет (30 процента). Най-голям дял от парите за инвестиции са предназначени за закупуване на медицинска апаратура, съответно 75 процента, а разликата от 25 на сто от общо отпуснатите средства е за строителство, модернизация, укрепване и ремонт.