"Големият проблем на ЕС през годините е, че трудно формира дневен ред, който е общ за всички. Това сечение е изключително сложно занимание. В ситуация, в която имаме две войни и редица други предизвикателства, все по-трудно и по-трудно в тази архитектура на ЕС, създадена през 20-и век, е самият съюз да играе геополитическа роля."
"Политиката по разширяване трябва да върви ръка за ръка с политиката на задълбочаване на самите реформи в ЕС."
България няма да приема никакви други бежанци, освен установените по европейското законодателство, уточни евродепутатът в предаването "Преди всички".
В тази конструкция, в която ЕС е създаден за по-малък брой държави, не може да отговори на всички очаквания. Западните Балкани, Грузия, Молдова, Украйна имат различни очаквания на врататана ЕС, посочи той.
Вероятно сухопътният Шенген до края на 2024 г. няма да се случи, прогнозира той, визирайки изборите в Австрия през есента.
Възходът на популистите и отричането на европейската интеграция ще бъдат в политическия дневен ред на Европа за 2024 г., отбеляза евродепутатът.
Наблюдава се огромна умора от разширяването в европейското гражданско общество, отчита Кючюк.
Силната позиция е България и Румъния да говорят на един глас, смята Кючюк.
България е от страните, която усеща бежанския натиск по много силен начин и не получава солидарност, подчерта Кючюк.
Приемането ни в шенгенското пространство по въздух и вода е крачка напред. Оттук нататък се изисква да се отчетат направените грешки по време на преговорния процес. Това не е успехът, който всички очаквахме. Това мнение изрази пред БНР евродепутатът от "Обнови Европа" Илхан Кючюк.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)