Пуснато от 11 държави в началото на 1999 г., еврото остана електронна валута през първите си три години. Сега еврозоната включва 20 държави, което я прави платежен метод за около 350 милиона души, отбелязва Блумбърг.
Еврото, което на 1 януари достигна границата от четвърт век на съществуване, показва издръжливостта на парично споразумение, чието разпадане често пъти беше предсказвано.
Докато приемането на еврото теоретично е условие за присъединяване към Европейския съюз, Чехия, Унгария, Полша и Швеция не изглеждат заинтересовани. Дания, която постигна отказ от присъединяване преди зората на общата валута, също не помръдва.
"С няколко страни, които в момента са в процес на присъединяване към ЕС, ние трябва да запазим способността си да действаме решително", написаха Лагард и другите лидери на ЕС.
"Разширяването и задълбочаването не се изключват взаимно. Но разширяването може да изисква промени в организацията на ЕС", добавиха те в общото си послание, отбелязва БНР.
Еврото помага на Европа да остане самоопределяща се в световен мащаб, посочи управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард в коментар по случай предстоящата 25-а годишнина на общата валута, съобщава Блумбърг.
"Пускането в обръщение на втората най-значима валута в света ни даде по-голям суверенитет в един турбулентен свят", написа Лагард в съвместно послание с председателите на ЕК - Урсула фон дер Лайен, на Европейския съвет - Шарл Мишел, на Европарламента - Роберта Мецола и на Еврогрупата - Паскал Донохоу.
"Сблъскваме се с нарастващо геополитическо напрежение, не на последно място с незаконната война на Русия срещу Украйна, което изисква смели колективни решения. Сблъскваме се с ускоряваща се климатична криза, която можем наистина да разрешим само заедно: въглеродните емисии не спират на границите. Изправени сме и пред безпрецедентни предизвикателства за нашата конкурентоспособност от енергийните и индустриални политики в други части на света", посочват европейските лидери.
"Това направи живота по-лесен за европейските граждани, които могат лесно да сравняват цените, търговията и пътуванията. Това ни даде стабилност, защитавайки растежа и работните места на фона на поредица от кризи", отбелязват още те в съвместното си изявление.
Докато гръцката криза бушуваше през 2015 г., например, бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан смяташе, че е "просто въпрос на време всеки да признае, че раздялата е най-добрата стратегия". Гърция обаче не напусна еврозоната и еврото, като вместо това регионът на единната валута приветства най-новия си член - Хърватия в началото на 2023 г.
Две други кандидатки за влизане в еврозоната обаче нямаха такъв късмет. Кандидатурата на Румъния за членство е възпрепятствана от вътрешни кавги, докато България, най-бедната страна в ЕС, тази година трябваше да се откаже от плана си за присъединяване през 2024 г., отбелязва Блумбърг.
)