Oтношенията между Турция и България се обогатиха с нови измерения през 2023 г.

Историкът подчерта и приноса за развитието на отношенията на посланиците на двете държави, които, по думите ѝ са успели да спечелят симпатиите на хората в страните, в които са изпратени.

По отношение на очакванията си за новата година, проф. Каяпънар изрази надежда, че приятелството и сътрудничеството между Турция и България ще достигнат още по-високо ниво и ще обхванат още повече области на сътрудничеството.

"Важна инициатива според мен бе откриването на Пресцентъра на БТА в Анкара, на което присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Н.Пр. посланик Ангел Чолаков, генералният директор на Анадолската агенция Сердар Карагьоз. Тук беше подчертано, че отношенията между Турция и България се развиват и ще се полагат усилия за подобряването им в много области", отбеляза още тя.

"Определено може да се каже, че през тази година станахме свидетели на развитието на добросъседството и задълбочаването на двустранното сътрудничество в много сектори", заяви проф. д-р Каяпънар. "Преди всичко искам да посоча, че отбелязването с инициативи от българска страна на 100-годишнината на Република Турция през тази година и честването на нейния основател Мустафа Кемал Ататюрк ще допринесат, по мое мнение, още повече на процеса на укрепване на добрите и приятелски отношения между двете страни", допълни тя.

"Турция си сътрудничи с България по много въпроси. Когато поглеждаме към 2023 г., виждаме, че е постигнато сътрудничество в много области като комуникация, образование, култура, изкуство, търговия, правосъдие, политика, енергетика и туризъм и е осъществен значителен напредък в тези области", посочи тя. "През тази година се създадоха възможности за увеличаване на сътрудничеството между Турция и България в областта на образованието. В този контекст заслужава внимание организирането на семинара за сътрудничество между университетите на Турция и България под ръководството на Анкарския университет и университета Башкент. Сключени бяха споразумения между турски и български университети за обмен по програмата "Еразъм" и за сътрудничество между университетите на двете страни", добави тя.

Отиващата си 2023 година сложи отпечатък върху развитието на отношенията между Турция и България. В интензивния информационен поток малко встрани остана фактът, че тази година се навърши един век от установяването на дипломатическите отношения между новообявената от Мустафа Кемал Ататюрк Република Турция и Царство България. Оттогава те не са прекъсвали нито през Втората световна война, нито през Студената война. Въпреки че в столетната история на турско-българските отношения има възходи и падения, връзките непрекъснато набират положителна скорост и получиха нови, още по-широки измерения през отиващата си 2023 г., коментира в интервю за БТА историкът проф. д-р Айше Каяпънар от Университета за национална отбрана на Турция.

В отговор на въпрос кои теми са доминирали в политиката на Турция със съседна България през годината, проф. Каяпънар отбеляза, че фокусът на турската политика спрямо България пада върху взаимното сътрудничество и добросъседските и приятелски отношения.

Гастролите на Софийската опера и балет в Анкара и Истанбул по случай 100-годишнината на турската република под наслов "България поздравява Турция", на които бе представена операта "Тоска", безспорно ще допринесат за развитие на сътрудничеството и в областта на културата и изкуството, смята проф. Каяпънар. Тя добави, че е била впечатлена и от представянето на книгата „Резиденцията на турските посланици – свидетел на историята“ в Централния военен клуб в София под домакинството на Н.пр. посланик Айлин Секизкьок - друга инициатива, посветена на 100-годишнината на турското посолство в София. "В подготвянето на този труд участвах заедно с колегите д-р Алека Стрезова и д-р Любинка Стоилова", казва проф. Каяпънар.

По думите й проявите от българска страна, посветени на 100-годишнината на Република Турция, са предизвикали интерес сред турската общественост. Проявите бяха организирани като израз на признателност за приноса на основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк за развитието на турско-българските отношения, за приятелството и симпатиите, които е изпитвал към България от времето, когато е бил военен аташе в София.

По думите на проф. Каяпънар в сферата на външнополитическите отношения важен момент е била срещата на двамата външни министри Хакан Фидан и Мария Габриел от гледна точка на засилване на активния диалог между двете страни. Беше посочено, че стокообменът на Турция и България се планира да достигне стойност от 10 млрд. евро, както и че отношенията между двете страни се поддържат в рамките на взаимен диалог, уважение, сътрудничество и общи интереси, отбеляза историкът. Тя изтъкна също фактът, че българските граждани могат да посещават безвизово Турция и са на трето място сред чуждестранните туристи, посещаващи страната.

Помолена като известен специалист по турско-българските отношения да коментира как се вписва отиващата си 2023 година в контекста на двустранните отношения, проф. д-р Каяпънар открои кривата от възходи и падения, която връзките между двете държави следват през 20-ти век. През първата четвърт на 21 век обаче турско-българските отношения, макар и да се проявяват леки сътресения от време на време, непрекъснато набират положителна скорост, подчерта тя.

Попитана доколко и как въпросите, касаещи общността на изселилите се от България турци, се отразяват на сближаването между Турция и България, проф. Каяпънар, добре запозната с тематиката, тъй като няколко години бе председател на изселническа асоциация, окачестви изселниците като "мост и средство за сближаване". Благодарение на тях Турция и България получиха възможността да се опознаят, да се сближат особено по отношение на културните ценности, смята тя.

Според нея 2023 г. е била важна година по отношение на сътрудничеството на България с Турция, защото България бе първата страна, която се притече на помощ с оборудване, помощни материали и спасителни екипи по време на катастрофалните земетресения през февруари 2023 г. и беше сред първите страни, които стартираха дарителска кампания.