„Имах голям късмет, че на 7 октомври със съпругата ми посетихме дъщеря ни в Северен Израел“, казва Якобс. Той е религиозен евреин, който на Шабат – седмия ден от еврейската седмица, не включва електронни устройства като мобилни телефони или телевизори. Така до събота вечерта той не подозира за пълния мащаб на случилото се.
„Нацистите искаха да умра като бебе“
Сега той е евакуиран с целия си кибуц от 600 семейства в голям хотел в Нетания - северно от Тел Авив. За разлика от много други евакуирани, той определено иска да се върне, пише бТВ.
Тъй като жителите вече са се барикадирали в убежищата си, убийците сляпо стрелят през стоманените врати на стаите. След това запалват автомобилни гуми в къщите.
„Не мога да ги сравня. За нацистите ние бяхме като паразити. Сега арабите искат нашата земя, защото смятат, че сме им я отнели. Нарязаха бременна жена. Завързаха две бебета и ги убиха с изстрел в главите. И нацистите, и арабите щяха да бъдат доволни, ако евреите повече не съществуваха“, коментира Якобс пред германското издание „Билд“.
„След края на войната се озовахме в САЩ. Когато държавата Израел беше основана през 1948 г., подскачах от радост на леглото си в Ню Джърси. Почти всички наши роднини бяха убити от нацистите. Знаех, че Израел е държавата, в която исках да живея като вярващ евреин, чувствах, че ѝ принадлежа. Не искам да се отказвам от тази мечта“, казва възрастният мъж.
Йетро Якобс се усмихва, докато говори на стар немски език от 30-те години на миналия век. Той е роден като евреин в Реклингхаузен през 1939 г. Семейството му се спасява на косъм от нацистката машина за убийства. 74 години по-късно терористите на Хамас нападат неговия кибуц Алумим близо до Газа.
Евреинът вярва, че всичко е възможно. „Нацистите искаха да умра като бебе през 1939 г. Тъй като баща ми беше държавен учител, майка ми успя да вземе паспорти за нас в Берлин в последния момент. Отпътувахме с влак до Испания, след това взехме кораб от Барселона до Еквадор, където имахме роднини. По време на междинна спирка в Хавана бяхме свалени от кораба и държани като германски военнопленници“, разказва той абсурдния епизод, при който евреите, преследвани в Германия, са смятани за германски военни врагове на Куба.
„Имам ли друг дом?“, пита той. „Ние, евреите, чакахме 2000 години, за да можем отново да отидем в Израел, пътувахме от една страна в друга и нито една от тях не беше наша. Ако позволим да бъдем изгонени сега, може да отнеме още 2000 години. Голда Меир - бивш министър-председател на Израел, веднъж коментира, че ще спечелим, защото няма къде другаде да отидем“, посочва Якобс.
Когато терористите пристигат в Алумим на 7 октомври, те разполагат с точни карти. Тъй като въоръжените пазачи на кибуците предотвратяват проникването им през главната порта, бойците се отправят към по-малко охраняваните зони в задните им части. „Нашите тайландски работници бяха там. Те отвлякоха 11 от тях в Газа и ги убиха. Преди имахме строителни работници от Газа. Терористите вероятно от тях са получили плановете“, коментира Якобс.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)