От 90-те години на миналия век досега Курцвейл е направил 147 прогнози, 86% от които са абсолютно точни, пише aibulgaria.com.
По тази тема компютърният учен и футурист Рей Курцвейл посочва конкретни времеви рамки, в които човечеството ще постигне безсмъртие, като според него изкуственият интелект (AI) ще играе главна роля в това.
Небиологичният интелект, създаден през тази година, ще бъде един милиард пъти по-мощен от всичкия човешки интелект днес – пише Курцвейл в своята книга “Сингуларността е близо“.
Според Курцвейл това, което сме видели до момента от изкуствения интелект, е само началото. Според него AI ще премине теста на Тюринг до 2029 г. и ще достигне “сингулярност” до 2045 г.
Според футуриста хората ще могат да се обединят с този свръхразум, като подобрят собствените си способности и преодолеят биологичните си ограничения. По думите му това ще бъде моментът, в който “човешкият интелект ще бъде умножен по милион”.
"В този момент свръхинтелигентните компютри ще могат да генерират идеи, които никога не са хрумвали на човек, благодарение на което ще могат да създават технологични инструменти, които са много по-добри от всичко, с което разполагаме. Именно това ще ни помогне да изследваме и Вселената", пише той.
Откакто човекът съществува, той мечтае за безсмъртие. Увлечението на човечеството да измами смъртта е отразено в редица исторически записи и свидетелства, митове и фолклорни легенди, датиращи още от Древен Египет. Докато в миналото тези стремежи са били израз на ритуали и мумифициране, в днешно време развитието на науката и технологиите може би откриват нови перспективи.
Например през 1990 г. той прогнозира, че най-добрият шахматист в света ще загуби от компютър до 2000 г., а седем години по-късно Deep Blue на IBM матира Гари Каспаров. Той също така предвиди, че до 2009 г. ще бъдат разработени преносими компютри и устройства, а цифровата музика и книги ще заменят до голяма степен физическите носители.
От друга страна, “технологична сингулярност” е термин, популяризиран от писателя на научна фантастика Върнър Виндж, и се отнася за хипотетичен момент във времето, в който технологичният растеж, особено в областта на изкуствения интелект, ще стане неконтролируем и необратим, което ще доведе до непредвидими промени за човешката цивилизация. Според Курцвейл сингулярността ще настъпи през 2045 г.
Тестът на Тюринг е разработен от Алън Тюринг – известен британски компютърен учен и кодоразбивач от Втората световна война, изигран от Бенедикт Къмбърбач в отличения с “Оскар” филм Игра на кодове (The Imitation Game). През 1950 г. Тюринг предлага метод за определяне на интелигентността на дадена машина. Той се състои в провеждане на разговор между човек и машина, при който, ако човекът не може да различи дали общува с машина или с друг човек, то тогава машината се счита за “интелигентна”. Въпреки многобройните вариации и критики през годините, тестът остава златен стандарт за оценка на създаването на истински изкуствен интелект.
)