Компютърен учен: Небиологичният интелект, създаден през тази година, ще бъде един милиард пъти по-мощен от всичкия човешки интелект днес

От 90-те години на миналия век досега Курцвейл е направил 147 прогнози, 86% от които са абсолютно точни, пише aibulgaria.com.

По тази тема компютърният учен и футурист Рей Курцвейл посочва конкретни времеви рамки, в които човечеството ще постигне безсмъртие, като според него изкуственият интелект (AI) ще играе главна роля в това.

"В този момент свръхинтелигентните компютри ще могат да генерират идеи, които никога не са хрумвали на човек, благодарение на което ще могат да създават технологични инструменти, които са много по-добри от всичко, с което разполагаме. Именно това ще ни помогне да изследваме и Вселената", пише той.

Откакто човекът съществува, той мечтае за безсмъртие. Увлечението на човечеството да измами смъртта е отразено в редица исторически записи и свидетелства, митове и фолклорни легенди, датиращи още от Древен Египет. Докато в миналото тези стремежи са били израз на ритуали и мумифициране, в днешно време развитието на науката и технологиите може би откриват нови перспективи.

Например през 1990 г. той прогнозира, че най-добрият шахматист в света ще загуби от компютър до 2000 г., а седем години по-късно Deep Blue на IBM матира Гари Каспаров. Той също така предвиди, че до 2009 г. ще бъдат разработени преносими компютри и устройства, а цифровата музика и книги ще заменят до голяма степен физическите носители.

От друга страна, “технологична сингулярност” е термин, популяризиран от писателя на научна фантастика Върнър Виндж, и се отнася за хипотетичен момент във времето, в който технологичният растеж, особено в областта на изкуствения интелект, ще стане неконтролируем и необратим, което ще доведе до непредвидими промени за човешката цивилизация. Според Курцвейл сингулярността ще настъпи през 2045 г.

Тестът на Тюринг е разработен от Алън Тюринг – известен британски компютърен учен и кодоразбивач от Втората световна война, изигран от Бенедикт Къмбърбач в отличения с “Оскар” филм Игра на кодове (The Imitation Game). През 1950 г. Тюринг предлага метод за определяне на интелигентността на дадена машина. Той се състои в провеждане на разговор между човек и машина, при който, ако човекът не може да различи дали общува с машина или с друг човек, то тогава машината се счита за “интелигентна”. Въпреки многобройните вариации и критики през годините, тестът остава златен стандарт за оценка на създаването на истински изкуствен интелект.